— Не мога да повярвам — заяви объркано Селдън. — Мислех си, че за да се предотврати опасността някой запис да бъде изтрит, се правят нови копия. Как тъй ще оставите знанията да изчезнат?
— Нежеланото знание е безполезно — отвърна Дорс. — Можеш ли да си представиш колко време, усилия и енергия ще се прахосват при непрекъснатото подновяване на неизползваните данни? Пък и с времето разходите ще стават все по-големи.
— Би трябвало да имате предвид, че някой някога може да поиска данните, от които толкова безгрижно сте се отървали…
— Някоя конкретна единица може да притрябва веднъж на хиляда години. Да я запазим за в случай на такава нужда не е оправдано от гледна точка на разходите — дори и в науката. Ти спомена примитивните уравнения за гравитацията и каза, че са примитивни, тъй като откриването им е загубено в мъглите на античността. Защо е станало тъй? Нима вие, математиците, не сте запазили всички данни, цялата информация, натрупана далеч-далеч назад — в мъгливите времена, когато тези уравнения са били открити?
Селдън почти изстена и не направи никакъв опит да отговори.
— Добре, Чувек, дотук с моята идея — рече той съкрушено. — Щом се вгледаме в миналото и обществото стане по-просто от научна гледна точка, полезността на психоисторията е по-вероятна. Обаче знанието за него се топи дори по-бързо от големината му, така че самата психоистория става още по-малко вероятна и това „по-малко“ натежава над „по-голямо“-то…
— Все пак разполагаме със сектор Микоген — заяви с усмивка Дорс.
Журналистът бързо я погледна.
— Така е, а и при всички положения там е идеалното място, където да скрием Селдън. Трябваше сам да се сетя.
— Микоген — повтори математикът, като се взираше ту в единия, ту в другия. — Къде е този Микоген?
— Хари, моля те, нека ти обясня по-късно — настоя Чувек. — В момента трябва да подготвя някои неща. Довечера заминаваш.
32
Дорс уговори Селдън да поспи. Щяха да потеглят в средата на промеждутъка от изключването и включването на светлината, под прикритието на „нощта“, докато останалата част от Университета спи. Тя настоя, че все още има време поне малко да си почине.
— А ти пак ли ще спиш на пода? — попита Селдън.
Младата жена сви рамене.
— В леглото има място само за един и ако опитаме и двамата да се напъхаме в него, никой няма да успее да поспи.
За миг той я изгледа по много особен начин и рече:
— Тогава този път аз ще спя на пода.
— Не, няма. Не бях аз, дето се изхитри да си полегне в суграшицата…
Така се получи, че никой от тях не заспа. Макар да затъмниха стаята и макар в относително тихия район на Университета непрекъснатото бучене на Трантор да представляваше само дремлив звук, Селдън установи, че му се иска да разговаря.
— Дорс, създадох ти ужасно много грижи. Пречех ти дори да работиш. И все пак съжалявам, че трябва да те оставя.
— Няма да ме оставиш — отвърна историчката. — Аз идвам с теб. Чувек урежда и моето заминаване.
Селдън смутено измънка:
— Не мога да те моля за това…
— Не ти ме молиш, а Чувек. Трябва да те пазя. В края на краищата с Горната страна се провалих и би следвало да изкупя грешката си.
— Нали се разбрахме! Моля те, не се чувствай виновна за нищо. Вярно, признавам си, че с теб ще ми е по-добре, стига да съм сигурен, че не ти се набърквам в живота…
— Не се набъркваш, Хари — меко отвърна Дорс. — Моля те, заспивай.
Селдън лежа тихо известно време и отново прошепна:
— Сигурна ли си, че Чувек наистина може да уреди всичко?
— Той е забележителен човек. Струва ми се, че има влияние не само тук, в Университета, но и на много други места. Щом казва, че може да ми уреди безсрочна отпуска, сигурна съм, че ще го направи. Той, Хари, е изключително убедителен човек.