Не се набиваха на очи, макар че бяха многобройни. Селдън почувства как сърцето му се свива. Повечето знаци бяха пиктографски или само с инициали, несъмнено разбираеми за родените на Трантор, ала напълно чужди за него.
— Насам — рече Дорс.
— Как разбра? — полюбопитства той.
— Нали виждаш двете крила и стрелата.
— Двете крила ли? Уф! — Бе ги помислил за обърнато наопаки W — поразкрачено и ниско, но сега разбираше, че знакът може да се разглежда и като стилизирани птичи криле.
— Защо не използват думи? — измърмори намусено.
— Защото на различните светове думите са различни. Това, което тук е „самолет“, на Сина се нарича „лифт“, а на други планети „реяк“ или „пикирач“. Докато галактическият символ за въздушен кораб е разбираем навсякъде. Не го ли използвате и на Хеликон?
— Не кой знае колко. От гледна точка на културата моят роден свят е доста хомогенен и ние сме склонни здраво да държим на особеностите си, защото иначе съседите ще ни засенчат.
— Слушай — оживи се Дорс — тук можеш да вмъкнеш своята психоистория. Можеш да докажеш, че дори и при различните езици използването на определени символи, които са разпространени из цялата Галактика, е обединяваща сила.
— Няма да има полза. — Той я следваше през пустите позатъмнени алеи и част от ума му се чудеше какъв ли е процентът на престъпленията на Трантор и дали това не е област с висока степен на риск. — Дори и при един милиард правила, всяко от които се отнася за отделен феномен, пак не е сигурно, че ще успееш да извлечеш от тях някакво обобщение. Точно това има предвид онзи, дето е казал, че една система може да се интерпретира единствено чрез модел, който е не по-малко сложен от самата нея. Дорс, да не сме тръгнали за някой въздушен кораб?
Тя спря, обърна се и го изгледа озадачено.
— Да не мислиш, че като следваме символа за самолет, се опитваме да се доберем до най-близкото игрище за голф? Или се боиш от самолетите както толкова много транторианци?
— Не, не! На Хеликон често летим и аз съвсем спокойно използвам въздушни кораби. Просто когато Чувек ме заведе в Университета, той избягваше пътуването по въздуха и твърдеше, че ако вземем самолет, ще оставим прекалено ясна следа.
— Хари, това е било, защото са знаели откъде ще потеглиш и може би вече са те преследвали. Пък и най-вероятно Чувек е имал предвид търговски самолети. Точно в този момент обаче едва ли някой знае къде се намираш… а и за по-сигурно ние ще използваме едно незначително летище и частен самолет.
— Кой ще пилотира?
— Някакъв приятел на Чувек, струва ми се.
— Как мислиш, дали може да му се вярва?
— Щом е приятел на Чувек, положително.
— Ти определено имаш високо мнение за журналиста — констатира Селдън, терзан от смътно недоволство.
— И с основание — отвърна Дорс без никаква следа от смущение. — Той е върховен!
От думите й недоволството на Селдън не изчезна.
— Ето самолета — рече историчката.
Бе учудващо малък и със странни по форма криле. До него стоеше дребен мъж, облечен в обичайните ярки транторски одежди.
— Ние сме психо — небрежно подхвърли Дорс на мъжа.
— А моето е минала история — отвърна пилотът.
След разменената парола двамата го последваха в самолета и Селдън запита:
— Чия беше идеята за този каламбур?
— На Чувек — отвърна Дорс.
Математикът изсумтя.
— Някак си не мислех, че би могъл да има чувство за хумор. Изглежда толкова сериозен.
Младата жена мълчаливо се усмихна.
VIII. СЛЪНЦАР
СЛЪНЦАР ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ7 — Водач на сектор Микоген от древния Трантор. За него, както и за всички останали водачи на този сектор, потънал в себе си като враснал се в плътта нокът, е известно много малко. Това, че Слънцар Четиринадесети изобщо играе някаква роля в историята, се дължи изцяло на взаимоотношенията му с Хари Селдън по време на Бягството…
34
Зад компактния пилотски отсек имаше само две седалки и когато Селдън се настани върху едната от тях, обвита с някакъв уплътнителен материал, странна мрежеста тъкан пропълзя напред и обгърна краката, кръста и гръдния му кош, а над челото и ушите му се спусна качулка. Почувства се като затворник, но щом с мъка едва-едва се изви наляво, видя, че и Дорс е обгърната по същия начин.
Пилотът седна на своето място и докато проверяваше управлението, заяви:
— Аз съм Ендор Леванян, на вашите услуги. Впримчени сте в мрежата, защото при излитането ще има значително ускорение. Щом се окажем на открито и в полет, ще бъдете освободени. Няма защо да ми казвате своите имена, това не е моя работа.
7
Прозрачната алюзия за Луи Четиринадесети, краля-слънце, вероятно е предизвикана не толкова от специфичното чувство за хумор, колкото от крайните републикански убеждения на Азимов. Интересно е до каква степен тези убеждения и войнстващият му атеизъм, съчетан с превъзнасянето на науката, са допринесли за създаването на сциентоложката църква. — Бел.пр.