Обърна се към тях в седалката си и им се усмихна с лице на джудже, което силно се набръчка, щом устните му се разтеглиха встрани.
— Някакви психологически трудности, младоци?
— Аз съм Външна и съм летяла със самолети — отвърна бодро Дорс.
— Същото важи и за мен — с оттенък на високомерие съобщи Селдън.
— Отлично, младоци. Разбира се, това не е обикновен самолет и може би не сте летели нощем, но аз разчитам, че ще го понесете.
И пилотът бе обвит от мрежа, ала Селдън забеляза, че ръцете му са относително свободни.
В кабината се разнесе равномерно бръмчене, нарастващо по сила и постепенно преминаващо към все по-високи тонове. Макар да не се стигна дотам, изглеждаше сякаш накрая то ще стане направо непоносимо и Селдън се помъчи да тръсне глава, за да прочисти пищенето в ушите си. Опитът му обаче само втвърди хвата на мрежата.
Сетне самолетът скочи (това бе единствената дума, с която можеше да се опише усещането) във въздуха и математикът се усети здраво притиснат към облегалката и долната част на своята седалка.
С тръпка на ужас забеляза през челното стъкло пред пилота как отпреде им бързо се надига една плоска стена… а сетне и как в нея се появява кръгъл отвор. Приличаше на дупката, през която бе изскочило таксито в деня, когато двамата с Чувек напуснаха Имперския сектор, само че дори и този отвор да бе достатъчно широк за корпуса на въздушния им кораб, положително не оставяше място за крилете му.
Селдън изви колкото може глава надясно — точно навреме, за да види как крилото се смали и деформира.
Самолетът се гмурна в отвора, където бе подхванат навярно от мощно електромагнитно поле, и се понесе по един осветен коридор. Ускорението бе постоянно, като от време на време се чуваха откъслечни цъквания, за които Селдън реши, че вероятно отбелязват преминаването покрай отделните магнити.
Накрая, след по-малко от десет минути, те бяха сякаш изплюти в атмосферата право към стряскащо нарастващия мрак на нощта.
Отминавайки електромагнитното поле, самолетът рязко намали скоростта. Селдън бе запокитен срещу мрежата и за няколко дълги мига, в които не можеше да си поеме дъх, се чувстваше като размазан по нея.
Натискът обаче намаля и мрежата внезапно изчезна.
— Как сте, младоци? — долетя приветливият глас на пилота.
— Не съм много сигурен… — математикът се обърна към Дорс: — Ти наред ли си?
— Определено — отвърна тя. — Мисля, че господин Леванян ни даде малко повечко зор, за да провери наистина ли сме Външни. Така ли е, господине?
— Някои хора обичат силните усещания — отвърна пилотът. — А вие?
— В известни граници — заяви Дорс, пък Селдън одобрително добави:
— …както би си признал всеки разумен човек.
После се обърна към пилота:
— Може би щеше да ви се види по-малко смешно, ако бяхте откъснали крилете на самолета.
— Не е възможно да стане. Казах ви, че той не е обикновен. Крилете са изцяло компютризирани. Те могат да променят дължината, широчината, кривината и общата си форма така, че да съответстват на скоростта ни, посоката на вятъра, температурата и още половин дузина величини. Няма как да се откъснат, освен ако самият самолет не бъде подложен на такива усилия, които да го разцепят на парчета.
По илюминатора до Селдън се разнесе барабанене.
— Вали — отбеляза той.
— Често се случва — потвърди пилотът.
Ученият надникна през прозорчето. На Хеликон, пък и на всеки друг свят щяха да се виждат някакви светлини — урбанистичните творения на човека. Само на Трантор можеше да е напълно тъмно.
Е, не съвсем напълно. На едно място той забеляза проблясването на фар. Изглежда на по-високите участъцина Горната страна имаше предупредителни сигнали. Както обикновено Дорс долови, че Селдън е неспокоен. Тя го потупа по ръката и рече:
— Хари, сигурна съм, че пилотът знае какво прави.
— И аз се опитвам да съм сигурен, но бих желал той да сподели част от знанията си с нас — отвърна математикът достатъчно високо, за да бъде чут.
— Нямам нищо против — обади се водачът им. — Да започнем с това, че сме се насочили нагоре и след няколко минути ще се озовем над облачния слой. След това вече няма да има никакъв дъжд и дори ще видим звездите.
Беше изчислил прекрасно времето на кратката си лекция, защото няколко звезди току започнаха да проблясват през перестите остатъци от облаци, а сетне, щом угаси светлините в кабината, ярко заблестяха и останалите. Съперничеше им единствено слабото осветление на арматурното табло, докато цялото небе зад илюминатора не заискри.
— За пръв път от две години виждам звезди — каза Дорс. — Не са ли чудесни? Толкова ярки и толкова много…