От двете страни се точеха триетажни постройки — без орнаменти, само с прави ъгли, до една сиви.
— Потискащо — почти без глас констатира Дорс. — Ужасно потискащо.
— Равноправно — поправи я шепнешком Селдън. — Подозирам, че никой от Братята не може да претендират явно за някакво старшинство пред когото и да било.
Имаше много пешеходци. Не се забелязваха обаче никакви движещи се алеи, нито пък се чуваше наблизо да преминава експрес.
— Предполагам, че сивите са жени — рече Дорс.
— Трудно може да се разбере — сви рамене Селдън. — Тези роби скриват всичко, а една лишена от коса глава е досущ като която и да е друга.
— Сивите са винаги по двойки или заедно с бял. Докато белите могат да се движат сами. А и водачът ни е бял.
— Може и да си права — Селдън повиши глас: — Слънцар, любопитен съм…
— Щом е тъй, питай каквото ще питаш, макар аз изобщо да не съм длъжен да ти отговарям.
— Изглежда минаваме през жилищна зона. Няма никакви надписи на търговски къщи или промишлени райони…
— Ние сме изцяло фермерско общество. Откъде си, та не знаеш това?
— Известно ви е, че съм Външен — сковано каза хеликонецът. — На Трантор съм едва от два месеца.
— Дори и така да е.
— Но, Слънцар, ако вашето общество е фермерско, как тъй досега не сме минали покрай никакви ферми?
— На по-ниските равнища — вождът беше пределно лаконичен.
— Значи ли, че на това Микоген е изцяло жилищен?
— И на още няколко. Ние сме, което виждате. Всеки Брат живее със своето семейство в еквивалентна квартира; всяка кохорта — в свое еквивалентно общество; всички имат еднакви коли и карат своите собствени. Няма слуги и никой не мързелува заради труда на останалите. А също никой не може да се извисява над другия.
Селдън повдигна заслонените си вежди към Дорс и рече:
— Но едни хора носят бяло, а други — сиво…
— Това е защото някои от хората са Братя, а някои са Сестри.
— А ние?
— Ти си туземец и гостенин. Ти и твоята… — Слънцар направи кратка пауза — … компаньонка няма да бъдете обвързани от абсолютно всички аспекти на микогенския живот. Въпреки това ще носиш бяла роба, а компаньонката ти — сива, и ще живеете в специална квартира за гости, която впрочем е също като нашите.
— Равенството изглежда примамлив идеал, но какво става, когато числеността ви се увеличи? Може би нарязвате баницата на по-дребни парчета?
— Няма нарастване на числеността. Това би довело до увеличаване на площта, което околните туземци не биха допуснали, или до влошаване на стандарта на живот.
— Ами ако… — започна Селдън.
— Достатъчно, туземецо — отряза го Слънцар. — Предупредих те, че не съм длъжен да ти отговарям. Нашата задача, както обещахме на туземеца Чувек, е да обезпечаваме сигурността ви дотогава, докато не нарушавате начина ни на живот. Ще го правим, но нищо повече. Любопитството е разрешено, ала ако е прекалено настойчиво, то бърже изчерпва нашето търпение.
В тона му имаше нещо, което не допускаше по-нататъшен разговор, и Селдън се ядоса. При цялото му желание да помогне, журналистът очевидно бе наблегнал не на каквото трябва.
Не търсеше сигурност на всяка цена. Или поне — не единствено. Трябваше му също така информация и без нея нито можеше, нито пък искаше да остане тук.
37
Огледа квартирата с известна доза страдалческо чувство. Имаше малка, но самостоятелна кухничка и миниатюрна, но самостоятелна баня. А също: две тесни легла, два гардероба, маса, два стола. Накъсо казано, всичко необходимо за двама души, които са готови да живеят заедно и натясно.
— На Сина също имах самостоятелна кухня и баня — въздъхна Дорс с примирен вид.
— Аз не — каза Селдън. — Хеликон може и да е малък свят, но живеех в модерен град с обши кухни и бани. Какво прахосничество е това тук! Човек може да го очаква в някой хотел, дето му се налага да поостане, но ако целият сектор е такъв, представи си огромната бройка на тия повтарящи се кухни и бани, кухни и бани…
— Предполагам, че е част от стремежа към равенство — каза Дорс. — Няма боричкане за предпочитани маси или за по-бързо обслужване. За всички едно и също.
— Няма и уединение. Не че ужасно ми липсва, но ти би могла да си помислиш, а пък аз не искам да създавам впечатление, че ще се възползвам от обстоятелствата. Трябваше да им обясним, че се налага да получим отделни стаи — съседни, но отделни.
— Сигурна съм, че обяснението нямаше да ни свърши работа — възрази Дорс. — Площта явно се котира високо тук и мисля, че те още са шашнати от собствената си щедрост да ни отпуснат толкова много. Ще трябва да се нагодим, Хари. Достатъчно сме големи, за да се справим. Не съм някоя изчервяваща се девица, а и ти не можеш да ме убедиш, че си незрял младеж.