Въпреки всичко минаха два часа, преди някой да пристигне (през което време Селдън изпадна в дива ярост, а Дорс правеше безуспешни опити да го успокои).
Новодошлият беше млад мъж, чиято гола глава бе изпъстрена с лунички и който вероятно при други обстоятелства би бил риж.
Носеше няколко тенджерки и изглежда тъкмо се канеше да обясни как се употребяват, но изведнъж се обърка и панически се извърна с гръб към Селдън.
— Туземецо — явно развълнуван, рече той — вашата шапчица не е добре нагласена!
Математикът, чието търпение бе прехвърлило границите си, изръмжа:
— Това изобщо не ме тревожи.
Дорс обаче сговорчиво каза:
— Хари, дай да ти я наглася. Просто тук отляво е прекалено високо.
— Младежо, сега можете да се обърнете — изсумтя след процедурата Селдън. — Как се казвате?
— Аз съм Сивоблак Пети — не много уверено отвърна микогенецът, докато се извръщаше, за да погледне с опасение към госта. — Послушник съм. Донесох ви ядене. — Той отново се поколеба. — От собствената ми кухня е и го приготви мойта жена, туземецо.
Нареди тенджерките на масата и Селдън веднага повдигна капака на едната, душейки подозрително съдържанието й. Сетне изненадано погледна към Дорс.
— Знаеш ли, не мирише лошо.
Тя кимна.
— Прав си. И аз го подушвам.
— Не е тъй горещо, както би трябвало — извинително се обади Сивоблак. — По пътя изстина. Във вашата кухня трябва да имате съдове и прибори.
Дорс измъкна каквото бе нужно и след като обилно и доста лакомо се нахраниха, Селдън пак изпадна в учтиво настроение.
Историчката, която разбираше, че младежът ще се чувства неудобно насаме с една жена и още по-неловко, ако тя го заговори, отхвърли тази възможност и откри, че й се полага да отнесе тенджерките и чиниите в кухнята и да ги измие — естествено след като първо разгадае как се управлява миячната машина.
Междувременно Селдън попита за местното време и малко сконфузено рече:
— Искате да кажете, че сега е посред нощ?
— Наистина, туземецо — кимна Сивоблак. — Именно затова отне известно време да задоволим нуждите ви.
Ученият изведнъж проумя защо не можеше да обезпокоят Слънцар и си представи как е трябвало да събудят жената на послушника, за да му приготви ядене. Съвестта го загриза.
— Съжалявам — рече той. — Ние сме туземци и не знаехме как да използваме кухнята, за да приготвим храната. Дали би могъл някой да дойде сутринта и да ни инструктира както си му е редът?
— Това, което мога да сторя — помирително каза Сивоблак — е да накарам да ви пратят две Сестри. Моля за извинение, туземецо, че ще ти се наложи да изтърпиш женското присъствие, но те разбират от тия неща.
Дорс, която се бе появила от кухнята, рече (изглежда преди да се досети къде й е мястото в мъжкото общество на микогенците):
— Чудесно, Сивоблак. Ще се радваме да посрещнем Сестрите.
Послушникът я стрелна за миг с явно неудобство, но не отвърна нищо.
Селдън, убеден, че младият микогенец по принцип би следвало да откаже да чуе какво му говори една жена, повтори забележката. Лицето на местния жител мигом се проясни.
— Ще ви ги пратя веднага, щом настъпи денят.
Когато Сивоблак си тръгна, математикът доволно подхвърли:
— Изглежда се нуждаем точно от Сестрите.
— Тъй ли? И за какво, Хари? — попита Дорс.
— Ами, ако се отнасяме към тях като към човешки същества, те положително ще ни бъдат достатъчно благодарни, за да ни разкажат легендите си.
— Стига да ги знаят — скептично отбеляза историчката. — Не ми се вярва микогенците да си правят труда да образоват жените си в подобна област.
39
Сестрите пристигнаха горе-долу след шест часа, а докато ги чакаха, Селдън и Дорс поспаха още, надявайки се да пренагласят своите биологични часовници. Влязоха в апартамента свенливо, едва ли не на пръсти. Робите им (които, както се оказа, на местния диалект се наричаха „фусти“) бяха в меко кадифеносиво, украсени с нежна плетеница от по-тъмни и много фини ленти. Фустите не бяха напълно лишени от привлекателност, но все пак главното им предназначение бе да скрият всяка човешка индивидуалност. Разбира се, главите на Сестрите бяха лиси, а лицата им — без какъвто и да било грим. Погледите им преценяващо се стрелкаха към намека за синьо в ъгълчетата на клепачите на Дорс и към лекото червило по краищата на устните й.
Няколко мига Селдън се чудеше как ли човек може да бъде сигурен, че Сестрите наистина са такива.
Отговорът пристигна незабавно още с учтивия им официален поздрав. Двете направо чуруликаха и цвъртяха. Като си припомни тежкарските тонове на Слънцар и нервния баритон на Сивоблак, ученият предположи, че бидейки лишени от явна сексуална идентификация, жените просто бяха принудени да култивират у себе си характерни гласове и маниери на общуване.