— Значи не мога да направя нищо, за да избегна убийството?
— Не, сир — отвърна Селдън — но, от друга страна, може пък да имате късмет.
Пръстите на Клеон забарабаниха по подлакътника на креслото му и той остро заяви:
— От теб, човече, полза няма, нито пък от твоята психоистория. Остави ме! — И след тези думи отмести поглед встрани, изглеждайки внезапно състарен далеч над своите тридесет и две години.
— Сир, казах ви, че моята математика няма да ви е от полза. Най-дълбоките ми извинения.
Селдън опита да се поклони, но при някакъв сигнал, който не забеляза, двама стражи влязоха и го отведоха. Зад гърба си дочу гласа на Клеон:
— Върнете го там, откъдето го доведохте.
4
Ето Демерцел се появи и погледна императора с подобаващото за случая дълбоко уважение.
— Сир, вие едва не избухнахте — рече той.
Клеон вдигна очи и с явно усилие успя да се поусмихне.
— Така си е. Този човек ужасно ме разочарова.
— И все пак той не обеща нищо повече от онова, което ви предложи.
— Нищо не ми предложи.
— И нищо не обеща, сир.
— Какво разочарование.
— Може би дори повече от разочарование — замислено каза първият министър. — Сир, този човек е изтърван топ3.
— Изтърван какво, Демерцел? Ти винаги си пълен със странни изрази. Какво е това топ?
— Просто един идиом, който съм чувал на младини, сир. Империята е пълна с такива и някои от тях са неизвестни на Трантор, както пък тези от Трантор не винаги са известни другаде.
— Да не си дошъл да ми кажеш, че империята е голяма? Какво имаше предвид, като рече, че тоя човек е изтърван топ?
— Само това, че може да причини големи вреди, без непременно да възнамерява да го стори. Той не съзнава собствените си сили. Нито значението си.
— Чрез дедукция ли стигна до подобно прозрение?
— Да, сир. Той е провинциалист. Не познава нито Трантор, нито обичаите му. Никога по-рано не е бил на нашата планета и не умее да се държи като мъж от сой, още по-малко като придворен. И все пак ви се опъна.
— Защо да не го стори? Аз му разреших да говори. Отхвърлих етикета. Отнесох се с него като с равен.
— Не съвсем, сир. На вас не ви идва отвътре да се държите с другите като с равни. Вие сте навикнали да заповядвате. А и дори да се опитате да накарате някого да се чувства като у дома си, малцина биха съумели да се справят. Повечето хора ще загубят ума и дума или, което е още по-лошо, ще сервилничат и ще се подмазват. Този човек обаче ви се опъна.
— Демерцел, ти може и да одобряваш това, но на мен той не ми се понрави. — Клеон изглеждаше умислен и недоволен. — Забеляза ли, че не направи никакъв опит да ми обясни своята математика? Сякаш знаеше, че няма да разбера и дума.
— И наистина нямаше да разберете, сир. Вие не сте математик, нито пък някакъв друг учен, нито артист… Има много области на науката, в които другите знаят повече от вас. Тяхната задача е да използват своите знания, за да ви служат. Вие сте императорът, а това струва колкото всичките им специалности, взети заедно.
— Ами? Не бих имал нищо против да се почувствам невежа пред някой старец, който дълги години е трупал знания. Но този човек, Селдън, е моя възраст. Откъде знае толкова много?
— На него не му се е налагало да се учи да заповядва, нито пък на изкуството да взима решения.
— Демерцел, понякога се чудя дали не ми се присмиваш.
— Сир? — укорително възкликна първият министър.
— Е, няма значение. Я да се върнем на този твой изтърван топ. Защо смяташ, че е опасен? На мен ми се видя просто един наивен провинциалист,
— Така е. Все пак той е направил тази математическа разработка…
— Но твърди, че е безполезна.
— Вие обаче помислихте, че може и да е от полза. Като ми обяснихте, и аз реших така. Други хора биха могли да си помислят същото. Сега, когато насочихме ума му към това, самият математик може да започне да смята тъй. И кой знае дали няма да открие някакъв начин за нейното използване. Ако успее, тогава предвиждането на бъдещето, колкото и мъгляво да е, ще означава голяма власт. Дори той да не иска тази власт за себе си — някакво висше самоотречение, което винаги ми се е струвало малко вероятно — би могъл да бъде използван от някои хора…
3
Един от големите кошмари за екипажите на някогашните кораби е бил по време на морска буря някое от оръдията да се освободи от застопоряващите го елементи и да започне да се лашка насам-натам по палубата. — Бел.пр.