— Единствената беля е — с щастливо лице съобщи Дъждокапка — че от време на време намираш някоя много необикновена и никога повече не я забравяш, само че и никога вече не успяваш да я вкусиш повторно. Когато бях на девет години, веднъж опитах една… — вълнението внезапно изчезна от лицето й и тя продължи: — Впрочем това е хубаво нещо. Учи те на преходността на светските дела.
„Време е“, помисли си Селдън. Достатъчно дълго бяха бродили безцелно насам-натам. Тя се бе поотпуснала и вече му говореше. Сега разговорът трябваше да стигне до целта си. Сега!
43
— Аз, Сестро — започна той — идвам от свят, който е разположен на открито, както са всички други светове освен Трантор. Дъждът вали или не вали, реките църцорят или преливат от бреговете си, температурата е висока или ниска. Това означава, че посевите може да са добри, а може и да са слаби. Тук обаче околната среда е изцяло под контрол. Реколтата няма друг избор, освен да е изобилна. Колко щастлив е Микоген!
Зачака. Възможните реакции бяха няколко и начинът му на действие щеше да се определи от това какъв отговор би получил.
Сега Дъждокапка Четиридесет и трета вече беседваше съвсем свободно и изглежда нямаше никакви задръжки, свързани с пола му, така че дългата обиколка определено бе изиграла ролята си.
— Не е чак толкова лесно да се контролира околната среда — каза тя. — Понякога се появяват вирусни инфекции, а от време на време има неочаквани и нежелани мутации. Случва се дори цели огромни партиди да се спаружат или да изгубят качествата си.
— Ти ме изумяваш. И какво става тогава?
— Обикновено няма друг изход освен да се унищожат развалените партиди, та дори и тези, за които само се подозира, че може да се развалят. Таблите и ваните трябва изцяло да се стерилизират; понякога даже напълно ги изхвърляме от употреба.
— Значи нещата опират до хирургически действия — отбеляза той. — Изрязвате заболялата тъкан.
— Да.
— А какво правите, за да попречите да се случат подобни неща?
— Какво можем да правим? Непрекъснато проверяваме за всякакви мутации и вируси, както и за евентуално случайно заразяване или изменение на околната среда. Рядкост е да забележим нещо не както трябва, но ако го открием, предприемаме драстични действия. Затова лошите реколти са много редки, а дори и те се отразяват само тук-там, на отделни участъци. През най-лошата година, която някога сме имали, добивът е бил само двадесет процента под средния — макар това да се е оказало достатъчно, за да ни създаде трудности. Проблемът е, че дори и най-грижливото прогнозиране и хитроумно проектираните компютърни програми не могат винаги да предскажат онова, което е непредсказуемо по самата си същност.
(Селдън усети как по тялото му премина неволна тръпка. Звучеше тъй, сякаш говори за психоисторията — ала Сестрата говореше само за микрофермерската продукция на една малка част от човечеството; докато той самият се опитваше да обхване цялата могъща Галактическа империя във всяка една от многобройните й дейности.)
Естествено почувства се обезсърчен и понечи да възрази:
— Сигурно не всичко е непредсказуемо. Има сили, които ни напътстват и се грижат за нас.
Тя сякаш се вцепени. После изцяло се обърна към него — може би за да го разгадае, да го изследва очи в очи с пронизващ поглед, с удивление.
Но всичко, което рече, бе:
— Какво каза?
Селдън се почувства неловко.
— Струва ми се, че като говорим за вируси и мутации, имам предвид естественото, явленията, които се подчиняват на природните закони. Но нали това оставя настрани свръхестественото? Отхвърля онова, дето не се подчинява на тези закони и поради това може да ги контролира.
Сестрата продължаваше да го изпива с поглед, сякаш той внезапно бе заговорил на някакъв далечен, непознат диалект. И отново промълви, този път полушепнешком:
— Какво?
Трябваше да продължи, запъвайки на непривичните думи, които донякъде го разстройваха:
— Вие сигурно се обръщате към някоя велика същност, към някакъв велик дух, някой… не знам как да го нарека!
С глас, който си оставаше тих, макар и да бе преминал в по-високите регистри, тя заяви:
— Така си и мислех. Мислех си, че точно това имаш предвид, но не можех да повярвам. Ти ни обвиняваш, че имаме религия. Защо не рече тъй? Защо не използваш думата?
Зачака да получи отговор и Селдън, леко засрамен от атаката, отвърна:
— Защото това не е дума, която аз използвам. Предпочитам „свръхнатурализъм“.