— Тя е всичко, което искам — чистосърдечно заяви Селдън. — Наистина не съм мислил за нищо друго. Ако си ме довела, защото…
Младата жена не му позволи да довърши.
— Сега вече сме тук. Искаш ли Книгата, или не?
— Да не би да ми предлагаш да я видя?
— При едно условие.
Селдън поизчака, преценявайки възможността от сериозни проблеми, ако излезеше, че е преодолял микогенските ограничения в по-голяма степен, отколкото бе възнамерявал.
— Какво е условието?
Езикът на Дъждокапка Четиридесет и трета леко се показа и бързо облиза устните й. Сетне с отчетливо потрепваме в гласа си тя изстреля:
— Да си махнеш шапчицата.
45
Математикът тъпо се облещи срещу нея. В продължение на един дълъг миг дори не можеше да разбере за какво точно му говори Сестрата. Беше забравил, че има шапчица.
Сетне вдигна ръка към главата си и за пръв път съзнателно опипа онова, което носеше. Беше гладко, ала под него се чувстваше леката съпротива на косата му. И не кой знае колко голямо. В края на краищата неговата коса бе къса и не особено гъста.
Все още опипвайки шапчицата, той попита:
— Защо?
— Понеже аз така искам. И понеже това е условието, ако ти пък искаш да видиш Книгата.
— Добре. Щом наистина… — Ръката му потърси ръба, та да може да обели покривалото от главата си. Жената обаче го спря:
— Не, остави на мен! Аз ще го направя.
Гледаше го с особен гладен поглед. Той отпусна ръце в скута си.
— Давай тогава.
Дъждокапка Четиридесет и трета бързо стана и се настани на леглото до него. Внимателно подхвана края на шапчицата пред ухото му. Повторно облиза устни и задиша тежко, докато освобождаваше челото му от нея и я обръщаше нагоре. Сетне я дръпна настрани и косата на Селдън се разроши, сякаш наслаждавайки се на внезапно придобитата волност.Той смутено заобяснява:
— Понеже е бил под шапчицата, скалпът ми се е изпотил. Сигурно сега ще е доста влажен…
Повдигна ръка, сякаш за да провери, но тя я улови и я задържа.
— Искам аз да направя това. То влиза в условието.
Бавно и колебливо пръстите й докоснаха косата му и се отдръпнаха. После пак я докоснаха — много внимателно — сякаш я галеха.
— Суха е — каза Сестрата. — На пипане е приятна.
— Случвало ли ти се е по-рано да пипаш кефалическа коса?
— Само понякога — на деца. Това… е различно. — Тя пак погали главата му.
— В какъв смисъл? — Въпреки объркването си, Селдън откри, че е напълно възможно да проявява любопитство,
— Не мога да определя. Просто е различно.
След малко той отново попита:
— Е, стига ли ти?
— Не. Не ме карай да бързам. Можеш ли да я сложиш да лежи натам, накъдето си поискаш?
— Не напълно. Тя има някаква естествена посока, в която ляга, но за да й помогна, ми трябва гребен, а аз не нося у себе си.
— Гребен?
— Един предмет със зъбци, ъ-ъ… като вилица, само че повече и доста по-меки.
— Защо не използваш пръстите си? — Тя прекара своите през косата му.
— Донякъде е възможно — отвърна Селдън. — Но не се получава много добре.
— Отзад боцка.
— Там е по-къса.
Дъждокапка Четиридесет и трета изглежда си припомни нещо.
— Веждите — рече тя. — Нали така им казваха?
Отлепи предпазните ивички и прокара пръсти по леките дъги — отначало по посока на космите, после — срещу тях.
— Хубаво е! — възкликна микогенката и се засмя с писклив фалцет, наподобяващ кикота на по-младата й сестра. — Много са симпатични.
Селдън малко нетърпеливо попита:
— Има ли още нещо, което да влиза в условието?
На приглушената светлина изглеждаше, че Дъждокапка Четиридесет и трета ей сега ще отвърне отрицателно, но кой знае защо тя не каза нищо. Вместо това внезапно отдръпна ръце и ги вдигна към носа си. С известно неудобство ученият се зачуди какво толкова е възбудило обонянието й.
— Ама че странно — каза отнесено Сестрата. — Мога ли… някой път пак да го направя?
— Ако ми оставиш Книгата достатъчно дълго, за да я проуча… може би — смутолеви Селдън.
Дъждокапка Четиридесет и трета бръкна във фустата си през един процеп, останал досега незабелязан от него, и извади от някакъв скрит вътрешен джоб подвързана със здрав еластичен материал книга. Той я взе, опитвайки се да овладее вълнението си.
Когато пак нагласи шапчицата си така, че да покрие косата му, микогенката вдигна отново ръце към носа си, а после леко и крадешком близна един пръст.
46
— Пипна косата ти? — попита Дорс Венабили и погледна темето на Селдън така, сякаш самата тя възнамеряваше да го докосне.
Математикът леко се отдръпна.
— Моля те, недей. Тая жена го направи по такъв начин, че изглеждаше като перверзия.