— От нейна гледна точка си е било точно такова. А на теб самия беше ли ти приятно?
— Приятно ли? Мравки ме полазиха. Когато най-подир престана, имах чувството, че едва дишам. Все се питах какво ли още ще измисли.
Дорс се разсмя.
— Да не си се уплашил, че може да те насили за секс? Или си се обнадеждил?
— Уверявам те, нищо не смеех да предположа. Просто исках Книгата.
Сега бяха в тяхната стая й устройството на историчката за изкривяване на полето ги осигуряваше против подслушване.
Скоро щеше да започне микогенската нощ. Селдън бе махнал шапчицата и фустата си и се бе изкъпал. Естествено беше отделил особено внимание на косата си, като два пъти я бе изтъркал с пяна и изплакнал. Сега седеше на леглото, облечен с лека нощница, която бе намерил увесена в гардеробчето.
Дорс попита с дяволити искрици в погледа си:
— Тя знаеше ли, че имаш косми и по гърдите?
— Искрено се надявах да не се сети за това.
— Бедният Хари. Всъщност всичко е било съвършено нормално. Ако аз бях останала с някой Брат, положително щях да си имам подобни проблеми. Дори съм сигурна, че за мен би било още по-зле, тъй като той щеше да смята, че като жена съм длъжна да се подчинявам на заповедите му без бавене и без да се дърпам.
— Не, Дорс. Ти може и да си мислиш, че е било съвсем нормално, само че не си го изпитала. Горката жена беше изпаднала направо в сексуална възбуда. Вкара в действие всичките си сетива — подуши пръстите си, близна ги. Ако можеше да чуе как расте косата ми, сигурно цялата щеше да е слух…
— Именно това аз определям като „естествено“! Всичко забранено, което правиш, придобива сексуална привлекателност. Ти щеше ли да се интересуваш от гърдите на жените, ако живееше в общество, където те са на показ през цялото време?
— Мисля, че да.
— А нямаше ли все пак да си по-любопитен, ако са винаги скрити, както е в повечето общества? Чакай да ти разкажа нещо, което ми се случи веднъж… Бях в един езерен курорт у дома, в Сина. Предполагам, че на Хеликон имате курорти, плажове и други такива неща?
— Разбира се — подразни се Селдън. — Да не би да си въобразяваш, че там са само камънаци и планини, и че пием единствено кладенчова вода?
— Не се обиждай, Хари. Просто исках да се уверя, че ще схванеш смисъла на историята. Та на нашите плажове на Сина се отнасяме доста волно към това, което носим… или не носим.
— Нудистки плажове?
— Не точно нудистки, макар да предполагам, че ако някой съблече всичките си дрехи, едва ли ще му обърнат кой знае колко внимание. Обичаят е да има някакъв приличен минимум, но трябва да призная, че това, което смятаме за прилично, оставя твърде малко храна на въображението.
— На Хеликон стандартите ни явно са по-високи — отбеляза Селдън.
— Да, разбрах го по внимателното ти отношение към мен, но… всекиму своето. Както и да е, бях седнала на един малък плаж край езерото и изведнъж приближи млад мъж, с когото бях говорила по-рано през деня. Беше прилично момче и аз не намирах нищо несимпатично у него. Седна на подлакътника на шезлонга ми и за да не залитне, сложи дясната си длан на лявото ми бедро, което, разбира се, беше голо. След като си говорехме някъде около минута и половина, той палаво заяви: „Виж сега. Аз почти не те познавам и въпреки това ми се струва съвсем естествено да сложа ръката си върху бедрото ти. Нещо повече, и на теб май това ти изглежда съвсем нормално, тъй като по всичко личи, че нямаш нищо против тя да си остане там…“ Едва тогава наистина забелязах, че ръката му е върху бедрото ми.
Дорс се прекъсна за момент, сякаш искаше да си припомни всичко с най-големи подробности, а после продължи:
— „Ако те бях срещнал в по-официална среда и ти беше с рокля — каза младият мъж — едва ли щеше да ме оставиш да повдигна роклята ти и да си сложа ръката на бедрото ти — на същото това място, където е сега.“ Аз се засмях и още известно време разговаряхме за туй-онуй. Разбира се, след като бе привлякъл вниманието ми върху местоположението на ръката си, той вече не смяташе за подходящо да я държи там и я дръпна. Същия ден се облякох за вечеря по-грижливо от обичайното и се появих натъкмена значително по-официално от другите жени в столовата. Забелязах своя нов познат. Седеше на една от масите. Приближих, поздравих го и му казах: „С рокля съм, но под нея лявото ми бедро е голо. Давам ти моето разрешение. Просто повдигни дрехата и си сложи ръката там, където я бе поставил одеве.“ Той се опита. Трябва да го поздравя за смелостта му, само че сега всички го зяпнаха. Аз не бих го спряла и съм сигурна, че и никой друг не би го спрял. Публиката не беше по-многобройна от по-рано — и в двата случая присъстваха едни и същи хора. Ясно бе, че съм поела инициативата и нямам никакви възражения… само че той не можеше да се насили да наруши благоприличието. Условията, които следобеда бяха подходящи за ръка на бедрото, вечерта вече не ставаха за същото, а това означава повече, отколкото би могла да обясни логиката…