— Книгата! Вярно, че е тук. Дай да я разгледаме.
Той я извади и Дорс замислено претегли томчето на дланта си.
— Хари, може да нямаме никаква полза от нея. Не мисля, че ще влезе в който и да е проектор от тия, дето съм виждала. Това значи, че ще трябва да се сдобиеш с микогенски, а те ще поискат да разберат за какво ти е. После ще открият, че разполагаш с тая книга и ще ти я вземат.
Ученият се усмихна.
— Дорс, ако допусканията ти са правилни, подобно заключение е неизбежно. Само че в тоя случай книгата не е от ония, за които си мислиш. Тя не е предназначена за прожектиране. Материалът е отпечатан на различни страници, които се отгръщат. Дъждокапка Четиридесет и трета ми го обясни.
— Печатна книга! — Трудно можеше да се определи дали историчката е повече потресена или развеселена. — Че това си е направо каменната ера.
— Положително е от предимперската — кимна Селдън — но не и много древна. Виждала ли си някога печатна книга?
— Като се има предвид, че съм историк… разбира се, Хари!
— Аха, Ами такава?
Той й подаде Книгата. Дорс я отвори с усмивка. Сетне отгърна на друга страница, бързо прехвърли и останалите.
— Празна е — недоумяващо рече тя.
— Изглежда празна. Микогенците упорстват в примитивизма си, но не прекалено. Придържат се към примитивната същност, но нямат нищо против да използват и модерни технологии, та да я променят за свое удобство. Съгласна ли си?
— Може би, Хари, само че не разбирам напълно за какво говориш.
— Страниците не са празни, а покрити с микротекст. Подай ми я. Ако натисна тази пъпчица от вътрешната страна на корицата… Виж!
Листът, на който беше отворено томчето, изведнъж се покри с редове от букви, които бавно запълзяха нагоре.
— Като въртиш лекичко пъпката в едната или другата посока — обясни Селдън — можеш да промениш бързината на движението така, че то да отговаря на скоростта, с която четеш. Щом отпечатаните редове стигнат до горната си граница, текстът бързо се връща долу и страницата се изключва. Обръщаш на следващата и продължаваш.
— Откъде идва енергията за всичко това?
— Вътре има вградена микробатерия, която работи през целия живот на Книгата.
— Значи, когато се изпразни…
— Изхвърляш я, което, като се има предвид възможността да я похабиш или скъсаш, можеш да направиш и преди батерията да се е изпразнила напълно, и просто се сдобиваш с друг екземпляр. Никога не сменяш източника на енергия.
Дорс пое повторно Книгата и я заоглежда от всички страни. Сетне рече:
— Трябва да призная, че никога не съм чувала за подобно нещо.
— Нито пък аз. Като цяло Галактиката е минала тъй бързо към визуалните технологии, че е прескочила тая възможност.
— Та това също е визуално.
— Да, но не с ортодоксалните ефекти. Този тип обаче си има своите предимства. Съдържа далеч повече информация от една обикновена визуална книга.
— Откъде се включва? — запита историчката. — Аха, чакай да видя, дали мога да я задействам! — Тя отвори случайно на една страница и приведе в движение маршируващите нагоре редове. — Хари, опасявам се, че няма да ти свърши никаква работа. Това е на предгалактически. Нямам предвид самата книга. Говоря за шрифта… за езика.
— А ти можеш ли да го разчетеш, Дорс? Като историк…
— Като историк съм свикнала да боравя с архаични езици, но до известни граници. Този е прекалено древен за мен. Сигурно ще успея да разбера тук-там по няколко думи, но не достатъчно, за да ти бъда полезна.
— Хубаво — каза Селдън. — Ако наистина е толкова древен, значи ще е от полза.
— Не и ако не можеш да го четеш.
— Мога да го чета — заяви математикът. — Текстът сто на сто е двуезичен. Нали не предполагаш, че Дъждокапка Четиридесет и трета е специалистка по толкова древна писменост…
— Ако е подходящо образована, защо не?
— Защото подозирам, че в Микоген не обучават жените на нищо извън домашните им задължения. Някои от по-учените мъже може и да разчетат това, но всички останали ще имат нужда от превод на галактически. — И той натисна друга пъпчица. — А ето тъй пък излиза преводът.
Отпечатаните редове се смениха със стандартен шрифт и език.
— Чудесно — възхити се Дорс.
— Бихме могли да понаучим туй-онуй от тези микогенци, но не го правим, нали?
— Не сме знаели досега…
— Е, вече го знаем. Впрочем би трябвало от време на време и в Микоген да са идвали външни хора — по търговски или политически причини — защото иначе нямаше да ги има тези винаги готови за използване шапчици. Така че все някой е зървал печатните книги и дори може би е виждал как работят, само че ги е определял като нещо любопитно, но незаслужаващо внимание — просто защото са микогенски.