Математикът поразмисли и сетне отхвърли твърдението с тръсване на раменете.
— Добре де, ще оставя това на биолозите.
— Че нали точно те най-много държат на хипотезата за Земята.
— Земята? Така ли наричат този предполагаем първороден свят?
— Земя е популярното му име, а иначе е невъзможно да се определи как са го наричали, ако приемем, че действително е имало такъв свят. И никой няма дори идея къде може да се е намирал…
— Земя! — сви устни Селдън. — На мен ми звучи почти като ругатня. Във всеки случай, ако Книгата се занимава с първоначалния свят, досега не съм попаднал на него. Как точно се пише тази дума?
Тя му показа и той бързо провери в томчето.
— Туй то! Името не е включено в индекса — нито с този правопис, нито с каквато и да е приемлива алтернатива.
— Наистина ли?
— А иначе споменават мимоходом разни други светове. Не дават названия и изглежда хич не се интересуват от тях, освен доколкото са имали пряко влияние върху този местен свят, за който говорят — поне така мога да съдя от прочетеното. На едно място говорят за Петдесетте. Не разбирам какво имат предвид. Петдесет водачи? Петдесет града? Или може би петдесет планети?
— А споменават ли името на собствения си свят; този, с който би трябвало почти изцяло да се занимават? Ако не го наричат Земя, тогава как го наричат?
— Както и може да се очаква, казват му просто „светът“ или „планетата“. От време на време „Най-стария“ или пък „Светът на Зората“, което, предполагам, има поетическо значение, макар да не ми е ясно какво точно. Допускам, че човек трябва да изчете цялата Книга и тогава някои неща ще започнат постепенно да придобиват смисъл. — Той погледна томчето в ръката си с известно отвращение. — Това обаче ще отнеме твърде много време, а пък и не съм сигурен, че накрая ще помъдрея.
Дорс въздъхна.
— Съжалявам, Хари. Имаш толкова разочарован вид.
— Защото наистина съм разочарован. Грешката обаче си е моя. Не трябваше да очаквам твърде много. Впрочем, като се замисля сега, сещам се, че на едно място споменават света си и като „Аврора“.
— Аврора? — вдигна вежди историчката.
— Прилича ми на собствено име. Иначе няма никакъв смисъл. За теб това означава ли нещо?
— Аврора… — Дорс леко се намръщи. — Не мога да кажа, че някога съм чувала за планета с подобно име в цялата история на Галактическата империя, нито пък, ако е там въпросът, по време на нейното създаване, но аз естествено не претендирам да зная имената на всеки от двадесет и петте милиона свята. Ако някога се върнем в Стрилинг, бихме могли да поровим в университетската библиотека. Няма обаче никаква полза да се опитваме да открием библиотека тук, в Микоген. Не знам защо, но съм сигурна, че цялото им познание е в Книгата. Ако нещо го няма тук, значи то не ги интересува.
Селдън се прозина и каза:
— Мисля, че си права. Във всеки случай, не виждам смисъл да чета повече, а и се съмнявам, че мога още да си държа очите отворени. Нещо против да угася светлината?
— За мен ще е добре дошло, Хари. И нека сутринта да поспим малко по до късно.
После, вече в тъмното, Селдън меко каза:
— Разбира се, някои подробности от всичко онова, което те твърдят, са странни. Например говорят за продължителност на живота на тяхната планета от порядъка на три-четири века.
— Века?
— Да. Пресмятат възрастта си в десетилетия, а не на години. Човек изпитва странно чувство, тъй като толкова много от онова, което разказват, изглежда съвсем делнично, че когато те сюрпризират с нещо толкоз необичайно, почти се улавяш, че вярваш в него.
— Ако усещаш, че започваш да вярваш, трябва да те осведомя, че в множество легенди от първобитен произход ранните водачи са надарени с удължен живот. Нали разбираш, след като ги обрисуват тъй невероятно героични, изглежда съвсем естествено да имат и съответстващото им дълго съществувание.
— Наистина ли? — рече Селдън с нова прозявка.
— Да. А най-доброто лечение за лековерие в напреднала фаза е човек да се наспи и да обмисли нещата отново на сутринта.
И като се забави само колкото да помисли, че подобна продължителност на живота спокойно може сама по себе си да е достатъчна причина човек да се опита да проумее цяла една пълна с хора Галактика, той заспа.
48
На следващата сутрин — отпочинал, освежен и горящ от нетърпение наново да започне проучването на Книгата, Хари попита Дорс:
— Та колко възрастни каза, че са Дъждокапките?
— Не зная. Двадесет-двадесет и две.
— Добре, хайде да допуснем, че наистина живеят три-четири столетия…
— Хари! Това е смешно.