— Нищо, все пак опитай!
XI. САКРАТОРИУМЪТ
АВРОРА — Митичен свят, за който се смята, че е бил населен още в праисторически времена, в зората на междузвездните пътешествия. Някои предполагат, че той е и митичният „първоначален свят“ на човечеството и че „Аврора“ е просто синоним за „Земя“. Твърди се, че хората от сектор Микоген (вж.) на древен Трантор са смятали, че са потомци на жителите на Аврора. Това твърдение е залегнало като централна догма в тяхната система от вярвания, за която не е известно почти нищо друго…
49
Двете Дъждокапки пристигнаха в средата на сутринта. Дъждокапка Четиридесет и пета изглеждаше приветлива както винаги, обаче Дъждокапка Четиридесет и трета застана току до вратата с измъчено и тревожно изражение. Беше се втренчила в краката си и дори за миг не погледна към Селдън.
Математикът се озърна неуверено и направи знак на Дорс, която с приветлив и делови глас заяви:
— Един момент, Сестри. Трябва да дам указания на мъжа ми, защото иначе няма да знае с какво да се занимава днес.
Влязоха в банята и тя прошепна:
— Нещо не е наред ли?
— Да. Дъждокапка Четиридесет и трета явно е разстроена. Моля те, кажи й, че ще й върна Книгата веднага, щом мога.
Дорс благоволи да го дари с дълъг изумен поглед.
— Хари — рече тя — ти си много мил и внимателен човек, но нямаш тактичност и колкото една амеба. Ако аз само спомена за Книгата, бедната жена ще реши, че ти си ми разказал всичко, което се е случило вчера, и тогава вече наистина ще се разстрои. Единствената възможност е да се държа с нея както обикновено.
Селдън кимна и обезсърчено призна:
— Предполагам, че си права.
Часове по-късно, когато Дорс се върна за вечеря, го откри в леглото му, все още зает с прелистване на Книгата, само че в състояние на изострена нетърпеливост.
Той начумерено вдигна очи към нея и заяви:
— Ако възнамеряваме да останем тук по-дълго, ще трябва да си измислим някакво средство за връзка помежду ни. Нямах никаква представа кога ще се върнеш и се обезпокоих.
— Е, тука съм — отвърна тя, като енергично свали шапчицата си и се загледа в нея с нещо повече от бегло отвращение. — Наистина съм поласкана от твоята загриженост. Мислех си, че като затънеш в Книгата, едва ли ще осъзнаеш, че съм излязла.
Селдън изпръхтя.
— А колкото до комуникационните устройства — продължи историчката — съмнявам се, че на Микоген те се намират под път и над път. Това би означавало да се улеснят връзките с туземците, а подозирам, че водачите на сектора са твърдо решени да прекъсват всяко възможно общуване с огромния свят отвъд границите на техния собствен.
— Да. — Селдън захвърли Книгата настрани. — Мога да го допусна от туй, което прочетох. Разбра ли нещо за онова, как се казваше… За храма?
— Да — отговори тя, докато сваляше ивичките за веждите. — Има такива. Доста на брой храмове, пръснати по цялата площ на сектора, но интересното е, че съществува една централна постройка, която изглежда е най-важната… Хари, можеш ли да повярваш, че докато обикаляхме, някаква жена забеляза ивичките върху веждите ми и ми каза, че не би трябвало да се появявам така пред хората? Имах чувството, че още малко и ще се развика, че съм в неприлично облекло!
— Да не ти пука — нетърпеливо махна с ръка Селдън. — Знаеш ли къде се намира централният храм?
— Получих указания за мястото му, но Дъждокапка Четиридесет и пета ме предупреди, че вътре не пускат жени, освен при специални случаи, каквито скоро не се очертават. Нарича се Сакраториум.
— Как?
— Сакраториум.
— Ама че грозна дума. Какво означава?
Дорс поклати глава.
— За мен е нещо ново. А и никоя от Дъждокапките не знаеше какво значи. Според тях това не е просто названието на сградата, а изразява същността й. Да ги питам защо са я кръстили така, сигурно би им прозвучало като въпрос защо стената се нарича стена.
— А има ли нещо свързано със сградата, което да им е известно?
— Разбира се, Хари. Знаят за какво служи. Това е място, посветено на нещо различно от живота тук, на Микоген. Посветено на друг — някогашен и по-добър свят.
— Имаш предвид света, на който някога са живели?
— Точно така. Дъждокапка Четиридесет и пета аха-аха и да ми го каже, но не можа да се насили да произнесе думата.
— Аврора?
— Да. Подозирам, че ако изречеш това име на висок глас пред група микогенци, те ще бъдат потресени и ужасени. Когато Дъждокапка Четиридесет и пета рече: „Сакраториумът е посветен на…“, спря и внимателно изписа буквите една по една с пръста си върху дланта на другата ръка. И се изчерви, сякаш правеше нещо неприлично.