Децата имаха и коса — орязана най-много до един пръст дължина, но това не пречеше по-големите да носят качулки, прикрепени към фустите така, че напълно да прикриват горната част на главите. Като че ли вече бяха достатъчно възрастни, та кефалическата растителност да изглежда неприлична… а може би наистина бяха дотолкова големи, та да искат да я скрият, мечтаейки за деня на ритуала, когато щяха да бъдат обезкосмени. На Селдън му хрумна нещо и той запита:
— Дорс, кой плащаше, когато пазарувахте — ти или Дъждокапките?
— Аз, разбира се. Дъждокапките нито веднъж не извадиха кредитна карта. Пък и защо да вадят? Купувахме за нас, не за тях.
— Но твоята карта е транторска; карта на туземка.
— Разбира се, Хари, обаче това не е проблем. Щом искат, хората от Микоген могат да пазят собствената си култура, начина на мислене и навиците си. Могат да унищожават косата си и да носят фусти. Е, въпреки това им се налага да използват парите на тукашния свят. Ако не го правят, ще задушат търговията, а никой разумен човек не би пожелал такова нещо. Парите са сила, Хари. — И тя протегна ръка, като че държеше в нея някакво невидимо доказателство за думите си.
— И микогенците приемаха картата ти?
— Изобщо не са изцвърчали за нея. Нито пък са обелили и дума за моята шапчица. Парите пречистват всичко.
— Е, това е хубаво. Значи мога да купя…
— Не, пазаруването е моя работа. Парите пречистват всичко, но е по-лесно да пречистят една туземка. Толкова са навикнали да не обръщат никакво или почти никакво внимание на жените, че автоматично пренебрегват и мен… А, ето магазина, откъдето си избрах дрехи.
— Ще те почакам отвън. Вземи ми един хубав червен шарф, да прави впечатление!
— Не се преструвай, че си забравил какво решихме. Ще купя два шарфа. И още една бяла фуста — по моите мерки.
— Няма ли да си помислят, че е странно една жена да купува бяла фуста?
— Разбира се, че не. Ще сметнат, че я купувам за някой компаньон, който е с подобен ръст. Всъщност мисля, че изобщо няма да се затруднят с каквито и да било предположения, стига картата ми да е наред.
Селдън застана отвън, почти очаквайки някой да дойде и да го поздрави или по-скоро да го изобличи като туземец, но не се появи никой. Онези, които минаваха покрай него, обикновено не го поглеждаха, а дори и малцината, които му хвърляха бегъл взор, продължаваха пътя си явно невпечатлени. Той се притесняваше особено много от сивите фусти — женските — които минаваха по двойки или, още по-лошо, заедно с някой мъж. Жените бяха потиснати, незабележими, презирани, така че твърде добре би им дошло да спечелят мимолетна известност, като изпищят при вида на някой туземец. Само че дори и те го подминаваха.
Очевидно не очакват да видят туземец, помисли Селдън, затова не го и виждат.
Това, реши той, е добро предзнаменование за предстоящото им нахлуване в Сакраториума. Колкото по-неочаквано би било някой да види туземци там, толкова по-вероятно е да пропуснат да ги забележат!
Когато Дорс се показа, той вече бе в доста добро настроение.
— Всичко ли взе?
— Абсолютно.
— Хайде тогава да се върнем в стаята, за да се преоблечеш.
Бялата фуста не й прилягаше тъй добре като сивата. Естествено не би могла да я изпробва на място, защото и най-тъпият продавач щеше да се обезпокои.
— Как изглеждам, Хари? — запита историчката.
— Също като момче — отвърна Селдън. — Сега да пробваме шарфа… обиято, де. Хубаво ще е да свикна да го наричам така.
Освободила косата си от шапчицата, Дорс с удоволствие я тръсна.
— Не го слагай сега — предупреди го. — Не можем да маршируваме из цял Микоген с шарфове на раменете. Последното, което ни трябва, е да привлечем вниманието.
— Не, не! Просто искам да видя как ми стои.
— Според мен добре, но другият е по-качествен и по-изпипан.
— Права си, Дорс. Аз трябва да привличам погледите, ако изобщо някой ни обърне внимание. Не искам да усетят, че си жена.
— Нямах това предвид, Хари. Държа да изглеждаш добре.
— Хиляди благодарности, но подозирам, че то просто не е възможно. Дай сега да видим как става тази работа…
Двамата се заеха отново и отново да слагат и свалят своите обия, докато накрая можеха да го вършат с едно-единствено плавно движение. Дорс водеше упражненията, тъй като предишния ден бе видяла — пред Сакраториума — как го прави един мъж.