— Това пушка ли е? — попита Гретъл, като се преструваше на изненадана.
— Хей, я елате тук горе всичките!
— Защо ви е притрябвала тази пушка?
— За външни лица. Спрете сега.
— Ние сме от факултета по ареология и се качихме преди броени часове… Професор Сандър не ви ли се обади?
Не, но дяволите, спрете!
— Слушай, приятелче, на кого си подчинен?
МУС, е охранявана територия. А сега по-добре веднага ми дайте личните си карти.
— Я се разкарай — каза Гретъл.
Лостовият вдигна пушката си. Страхът и ужасът ми толкова се бяха преплели, че не можех да ги различа. Добъл и Конър сигурно си бяха изгубили ума. Никой от марсианските студенти за петдесет и три годишната история на заселването на планетата не е бил застрелван от полицията. Не бяха ли чували за Тянанмън или за Кент Стейт?
Добре де, използвай я — подкани го Гретъл. — Ще се прочуеш из цялата Тройка за това, че си застрелял студенти по ареология, излезли на теренно проучване. Страхотно ще ти се отрази на кариерата. А и ще те издигне в очите на нашите фамилии. Що си търсиш белята бе, заек?
В шлемофоните ни прозвуча безсмисленият електронен брътвеж на изпратеното от постовия закодирано съобщение. Той бе последван от друг.
Постовият наклони пушката си надолу и тръгна към нас.
— Въоръжени ли сте? — попита той.
— Че откъде студенти като нас биха намерили пушки? — отвърна Гретъл на въпроса с въпрос. — Кой, по дяволите, ви е заповядал да ни плашите до смърт?
— Чуйте, това наистина е сериозно. Искам да видя личните ви карти.
— Разшифровахме съобщението, което получи — обади се по нашата честота Шон. — Инструкциите му са да ни задържи, доколкото може.
— Направо страхотно — коментира Гретъл.
— С кого говорите? Незабавно престанете да използвате кодови честоти — настоя постовият.
— Защо, заеко? Не можеш да си направиш умозаключенията ли? — подигра го Гретъл.
Талантът на Гретъл да предизвиква, задържа и смущава хората направо ме изуми. Тя и Шон сякаш бяха тренирали с години именно за такива роли. Прииска ми се да знам повече за революцията.
Последната дума сякаш избухна в съзнанието ми. Това наистина беше своего рода революция. „О, Господи!“, въздъхнах аз. Добре, че предавателят ми бе изключен.
— Какво прави той? — попита по радиото Шон.
— Следва ни — съобщи Гретъл. — Май не гори от желание да стреля.
— Не и с експлодиращи куршуми, бъди сигурна — отвърна Шон. — Я само си помисли какво заглавие ще е това!
Без да искам, си представих подробностите: „СТУДЕНТИ, РАЗКЪСАНИ НА ПАРЧЕТА ОТ ЕКСПЛОДИРАЩИ КУРШУМИ!“
В ушите ни прозвуча още едно кодирано послание на честотата, използвана от постовия. Приличаше на бръмчене на рояк разгневени насекоми.
Ние преминахме поредното възвишение, плътно следвани по петите от постовия, и видяхме на хоризонта издигащите се сгради на МУС. Общежитията на университета се простираха на около километър на североизток. Над земята бяха само половината от нивата, а под повърхността се спускаха поне десет етажа. Административните сгради бяха разположени възможно най-близо до входовете откъм повърхността и близкото жп депо. Влаковите проводници се поклащаха върху стройни стълбове, извивайки се леко над едно друго възвишение, за да се свържат със станцията.
По всяка вероятност групите, водени от Шон, вече трябваше да са там.
От сградите на университета наизлизаха и други от охраната. Всички бяха въоръжени и облечени в професионални скафандри.
— Добре — раздаде се груб женски глас. — Кажете какво правите тук и след това се омитайте, преди да сме ви арестували.
Гретъл излезе пред всички. Приличаше на мършаво маскирано червено дяволче.
— Искаме аудиенция при ректора. Ние сме неправомерно изключени студенти, чиито договори са били грубо нарушени. Настояваме…
— Че за какви се мислите бе, мътните ви взели? Вие сте просто шепа дрисливи студенти!
Гласът на жената ме уплаши. Звучеше бясно, като че ли притежателката му бе на крачка от предприемането на нещо наистина драстично. Не можех да кажа със сигурност коя точно от облечените със скафандри фигури бе нейната, нито пък дали изобщо бе отвън с останалите.
— В момента сте на територията на университета. Проклетите архаици би трябвало да знаят това.
— Не искам да споря с вас — отсече Гретъл. — Настояваме да говорим с…
— В момента говориш именно с нея, глупава кучко! Ето ме тук. — Най-предната фигура вдигна ръка и размаха облечения си с ръкавица юмрук. — И не съм в настроение да преговарям с нарушители и архаици.