— Не се опитвайте да правите каквото и да било — предупреди ни той, застанал на място с разперени ръце и поклащайки глава.
Вратата на стаята се отвори: високият пазач се връщаше. Двамата си размениха погледи. Пуерториканецът килна глава на една страна и въздъхна:
— О, Боже…
Заедно с високия пазач влезе и късо подстриган чернокос мъж, облечен с добре прилягащ по фигурата му и очевидно скъп зелен костюм.
— Държат ни тук против волята ни… — оплака се веднага Оливър.
— Арестувани сте — прекъсна го весело мъжът със зеления костюм.
— Държат ни тук повече от двайсет и четири часа и настояваме да ни пуснат — продължи Оливър със скръстени върху гърдите ръце. Мъжът със зеления костюм се засмя, когато чу това буквално голо предложение.
— Казвам се Ахмед Краун Найджър — изрече той с културен марсиански акцент. Въпросният акцент бе имитация на гладкия британски английски на Земята и рядко можеше да бъде чут в местните ОМ. Предположих, че вероятно е от Лал Кила или от някоя друга независима мюсюлманска станция. — Тук съм като представител на държавната част от университета. В момента от доста време обикалям по стаите и събирам имена. Ще ми трябват вашите фамилии, връзките ви с ОМ и имената на всички хора, с които бихте искали да разговаряте през следващия един час.
— Какво стана с Гретъл? — попитах аз.
Ахмед Краун Найджър повдигна вежди.
— Жива е. Заради това, че се е изложила на въздействието на вакуума, белите й дробове и очите й трябва да бъдат възстановени. Според окръжните закони обаче всички вие сте обвинени в извършването на тежки криминални престъпления, саботаж…
— Къде са останалите? — прекъснах го аз. Той обаче се направи, че не ме чува, и продължи:
— … а това е доста сериозно. Ще ви трябват адвокати. — После се обърна към високия пазач и излая: — Дявол да го вземе, дай на тези хора да облекат по нещо! — След което се обърна пак към нас с предишната си интригантска усмивчица: — Трудно е да се държиш юридически издържано, когато пред теб стоят голи.
Трийсет въоръжени мъже и жени, множество репортери на „ЛитВид“, ректорката Конър, както и самата губернаторка Добъл от плът и кръв, се бяха изправили насред трапезарията. Конър, Добъл и антуражът им стояха, разбира се, доста встрани от обикновените студенти. Ние се бяхме струпали в близост до масите за сервиране, навлечени в халати за баня — двайсет и осемте студенти, излезли навън заедно с Гретъл и Шон, престъпници, заловени на местопрестъплението, докато вършат саботаж. Останалите в куполите също бяха тук. Явно Добъл и Конър възнамеряваха да направят чрез „ЛитВид“ победата си достояние на цялата Тройка.
Ордите от репортери на „ЛитВид“, както е известно, сякаш изникваха изпод земята дори при най-малкия намек за някакъв скандал. На Марс репортерите бяха доста дружелюбна порода и отрано се научаваха как да си извоюват доверието на това или онова ОМ. Десет от най-бързите и най-усърдните (някои от тях дори ми бяха познати), естествено се бяха домъкнали до една купчинка централисти, като камерите им жадно записваха всичко, ставащо в залата, а те вече подготвяха емисиите, които щяха да излъчат по комуникационните сателити.
Даян заедно с още една група стърчеше насред залата. Когато ме видя, тайно ми махна. Никъде не виждах Шон. Чарлз беше на пет-шест метра от мен, без видими наранявания. Щом ме видя, ми кимна. По лицата и телата на някои от неговата група личаха синини, а някои дори имаха счупвания.
Всички мълчахме и стояхме хрисимо, с вид на страдалци. Сега ни се бе паднало да играем ролята на мъченици и пострадали от властта.
Добъл излезе напред. От двете й страни вървяха двамата й съветници.
— Приятели, работата стигна твърде далеч — започна тя. — Ректор Конър бе достатъчно милостива, за да обезпечи семействата на тези студенти…
— Изхвърлени студенти! — кресна Оливър Пескин някъде до мен. Останалите подеха вика, последван от друг: „Правата ни! Задълженията ви!“
Добъл не се намеси, а просто ни изслуша. Лицето й показваше леко неодобрение. Виковете постепенно заглъхнаха.
— … да обезпечи семействата на тези студенти с информация за тяхното местоположение и за статуса им на арестувани саботьори — довърши най-накрая тя.
— Къде е Гретъл? — изкрещях аз, без дори да съзнавам, че съм си отворила устата.
— Къде е Шон? — обади се някой друг. — Къде е Гретъл?
— В момента насам идват семейните адвокати на всички тях. Влаковете сега не вървят, благодарение на тяхното старание, и възможностите ни да комуникираме на широката честота са доста ограничени. Тези актове на саботаж…