През повечето време вървяхме мълчаливо и просто наблюдавахме очевидното. Веднъж се опитахме да се разделим, за да изследваме различни тунели, но след това се събрахме отново. В общи линии се движехме на юг, в очакване да срещнем други студенти.
Тъкмо изследвахме един мрачен коридор, свързващ старите общежития със сравнително по-новите тунели на МУС, когато изведнъж проблесна светлина от фенерче. Замръзнахме по местата си. Пред нас изникна жена, облечена в професионален скафандър, който определено ней беше по мярка. Тя светна с фенерчето си право в очите ни.
— От персонала на университета ли сте? — попита ни тя.
— Не, дявол да го вземе. Коя сте вие? — попита на свой ред Чарлз.
— Адвокат съм — отвърна тя. — Извинете ме за откраднатия скафандър. Долетях през страхотна буря буквално преди около половин час. Приземих се по време на едно затишие и открих няколко от тези скафандри близо до въздушните шлюзове. Там ми казаха, че тук няма въздух, годен за дишане.
— Кой ви каза това?
— Последният от тези, които бяха навън. И той страшно бързаше. Добре ли сте?
— Всичко е наред — успокоих я. — Къде са останалите?
Адвокатката вдигна прозорчето на шлема си и подсмръкна шумно.
— Простете. Носът ми страшно мрази прах и пясък. Както и да е. Университетът бе евакуиран преди около седем часа. Казаха, че имало заплаха за поставена бомба. Според официалната версия шепа архаици отровили въздуха и поставили няколко заряда в стаите на администрацията.
Всички се изнесоха с всъдеходи към една жп линия, оцеляла като по чудо.
— Вероятно сте доста смела, щом сте дошла чак дотук — каза Чарлз. — Предполагам, не вярвате на глупостите, че има бомба, нали?
Жената свали шлема си и се усмихна хищно.
— Предполагам, че няма. Не ни казаха, че сте тук. Вероятно не ви харесват по някаква причина. Колко души сте?
— Деветдесет.
— Преди евакуацията изгониха репортерите. Видях ви по „ЛитВид“. Май пресконференцията не се разви съвсем според очакванията им. Та къде са останалите?
Заведохме я до трапезарията. Всички, които бяха изпратени да изследват тунелите, незабавно бяха повикани.
Адвокатката застана в средата на залата, като непрекъснато задаваше и отговаряше на най-различни въпроси.
— Предполагам, че съм първият адвокат, пристигнал тук. Първо, името ми е Мария Санчес Окоа. Независим адвокат съм и съм наета от ОМ „Григио“ от Тарсис.
Фелиция излезе крачка напред.
— Това е моята фамилия — възкликна тя. Още двама младежи пристъпиха напред.
— Радвам се да ви видя — продължи Мария Санчес Окоа. — Фамилията се тревожи за вас. Искам да запиша имената ви, за да докладвам, че всички сте в безопасност.
— Всъщност какво точно се случи? — попита Даян. — Толкова съм объркана.
Останалите я подкрепиха.
— Какво става с Гретъл и Шон? — попитах аз, като прекъснах всеобщото бърборене.
— Били са ескортирани от охраната на университета до окръжния полицейски участък на Синай вчера сутринта, и то доста рано. И двамата са били ранени, но не мога да ви кажа до каква степен. Според университета нараняванията им били причинени от самите тях.
— Живи ли са? — продължих да я разпитвам.
— Поне така предполагам. В момента са в болницата на Таймс Ривър Каньон.
Мария Санчес Окоа започна да записва имената ни. Погледнах вдясно и видях Чарлз, който бе застанал до мен.
Той ми се усмихна. Върнах му усмивката и сложих ръка върху рамото му.
— Не би ли могъл някой от вас да излезе навън и да изстреля това по комуникационния сателит? Благодарение на вас, момчета, не са останали здрави кабели.
Мария Санчес Окоа даде компютърната си гривна на един от нас, който се запъти към стъкления покрив на горните нива на университета, където се помещаваше администрацията.
— Така. Сега, ако искате, бих могла да ви поразкажа това-онова, понеже предполагам, че не сте чули кой знае какво.
— Нищо, което да ни върши работа — потвърди Оливър.
— Аха. Хич не ми се иска да ви го казвам, но едва ли ще успеете да постигнете нещо съществено със сегашните си действия. Държите се като активисти на Парижката комуна. Правителството на централистите преди месеци постави свои собствени бомби — политически и легални, които експлодираха преди два дена. Положението е много лошо, момчета, и в това се крие обяснението защо закъснях, докато стигна до вас. С конституционния ред е свършено. Централистите подадоха оставка и спешно бе извикано старото чартистко правителство на ОМ.