Когато се върнахме в старите общежития на МУС, открихме, че вратите са заключени. Срещнах се с Даян, която ми обясни, че университетът е затворен за неопределено време поради „промени в учебните планове“. Под табелките с имената ни върху вратите имаше бележки, съгласно които ни се даваше правото да влезем по веднъж в стаите си и да си изнесем багажа оттам. Нямало да получим безплатни билети нито за вкъщи, нито за каквото и да било друго място. Успяхме да уловим новинарски емисии по компютърните си гривни, в които се съобщаваше къде ще се проведат публичните дебати за определяне на бъдещата политика на университета.
Спокойно можеше да се каже, че бяхме в още по-лошо положение, отколкото бяхме били при Конър и Добъл.
Чарлз помогна на мен и на Даян да си изнесем багажа и да го складираме в тунела. Не че имахме много багаж. Лично аз бях изпратила повечето неща вкъщи, след като ме изхвърлиха. Помогнах на Чарлз да си стегне неговите вещи — около десетина килограма екипировка и материал за проучване.
Хапнахме набързо на гарата. Нямахме да си кажем кой знае какво. Даян, Оливър и Фелиция тръгнаха от северната част на гарата. С Чарлз се срещнахме на южната. Когато нагласих вещите си в багажното, той протегна ръка. Разтърсих я здраво.
— Ще те видя ли някога пак? — попита Чарлз.
— Защо не? — отвърнах аз. — Когато животът ни се позакрепи.
Той задържа ръката ми в своята малко по-дълго от обичайното. Деликатно я измъкнах.
— Би ми се искало да те видя и преди това — каза той. — Поне при мен „закрепването“ ще отнеме доста време.
— Добре — кимнах и се промуших през затварящата се вече врата. Нарочно не определих точна дата, тъй като никак не ми се искаше да завързвам сериозни взаимоотношения.
Баща ми ми прости. Според мен майка ми тайничко одобряваше онова, което извърших. Двамата платиха доста солидна сума, за да мога да посещавам класове за самоподготовка и по този начин да не изоставам с ученето си. Можеха да го минат и по параграфа за образователните сметки на ОМ, понеже това бе част от Архаическото възраждане. Баща ми твърдо се уповаваше на правилата на ОМ, но бе прекалено честолюбив, за да се възползва от правата си на победител.
Следващия път, когато видях Конър, бе по програмата на „ЛитВид“, която се излъчваше за цялата Слънчева система. Тя пътуваше към Земята и се скъсваше от изявления. Намираше се на МКСТКЗП (междупланетния кораб от състава на Транспортната коалиция на Западното полукълбо) „Бариерен риф“. Завръщаше се на бял кон (и си съдираше задника, за да накара марсианците да го усетят), едва ли не като герой. И Добъл бе с нея, но не пророни нито думичка, понеже с всеки изминал ден се приближаваше времето, когато ужасяващата истина за централистката й администрация щеше да излезе на бял свят.
Така се бе случило, че на същия кораб пътуваше и адвокат на ОМ „Мейджъмдар“. Той се нае да представи всички ОМ и интересите им, надявайки се да се спогодят с Конър и Добъл. Адвокатът им представяше всякакви документи и така ден след ден, ден след ден, ден след ден…
Докато двете стигнеха до Земята (а това щеше да се случи десет месеца по-късно), щяха да са бедни като църковни мишки, родени на Марс, но заточени на друга планета до края на живота си.
Това, което се случваше тогава на Марс, бе типичен пример за политиката на „младата“ култура в действие. „Младата“ култура бе и специална територия на проучванията ми по земна история, затова реално погледнато, би следвало да съм направо очарована. Само че в действителност не гледах почти никакви новини.
Младежките ми идеали бяха захвърлени прекалено грубо на бунището и нямах никаква представа какво да правя с останките от тях. Преди да започна да мисля върху една евентуална нова алтернатива за образованието си и да реша как да угодя на семейството си, първо трябваше да си изясня коя всъщност бях. Майка ми поддържаше това мое младежко колебание, а баща ми се предаде пред напора на майка ми. И така вече имах известно време.
Когато лекциите в Марсианския университет в Синай започнаха отново, аз се прехвърлих в станцията Дюри — третия по големина град на Марс, където се намираше вторият по големина филиал на МУС. Записах хуманитарни науки — литературни текстове от деветнайсети и двайсети век, философия от времето преди квантовата механика и (това беше най-практичната точка от моя списък) „Моралът и етиката като бизнес изкуство“. Четирима нещастници споделяха участта ми и изучаваха неща, които практичните марсианци дори не биха погледнали.