— И защо?
— Изглежда добре, когато го показват по „ЛитВид“ — тръсна Чарлз. Не можеше ли да разбере как ме дразнят думите му?! Отново почувствах известна перверзност: искаше ми се да продължава да ме дразни, за да мога после с пълно право да му откажа онова, за което всъщност бяхме дошли тук.
— Моля?!
— Съжалявам, че те разстройвам така — меко се извини Чарлз, като кършеше нервно пръсти. — Знам, че харесваше Шон. Наистина не съм те довел тук, за да…
Входната врата избръмча. Чарлз отвори и в стаята влезе роботът, който носеше бутилка „Първокачествена минерална вода от регион Дюри“. Чарлз ми подаде чаша и отново седна.
— Не ми се говори за политика — въздъхна той. — Не съм кой знае колко сведущ в тази област.
— Дойдохме тук, за да си поговорим за всичко онова, което се обърка — настоях аз. — Любопитна съм да чуя какво мислиш ти по въпроса.
— Едва ли ще се съгласиш с моето мнение.
— Може би — признах аз. — Но все пак искам да чуя и теб.
По извивката на челюстта му и по стиснатите му здраво ръце усетих, че никак не му е лесно.
— Добре де — каза най-накрая той. Разбрах, че се предаде, понеже не бях в обсега му. Това наля допълнително масло в огъня на моето раздразнение. Ега ти предположението!!!
— Според теб какъв водач щеше да стане Шон?
— Тиранин — отвърна Чарлз меко. — Или в най-добрия случай — неподходящ. Според мен той нямаше необходимото обаяние, не умееше да използва чара си и не бе в състояние да контролира емоциите и чувствата си.
Гневът ми се изпари като по чудо. Много странно нещо: в момента се съгласявах с Чарлз! Ето това бе онази чудовищност, която така усилено се мъчех да проумея.
— Имаш доста по-добър усет за човешката природа, отколкото мислиш — казах с въздишка. Облегнах се на леглото. Чарлз сви рамене нещастно.
— Само че аз се провалих — допълни той.
— Как?
— Исках да те опозная по-добре. Чувствам нещо наистина специално и особено, когато те виждам.
Бях искрено заинтригувана и тъкмо щях да продължа с дразнещите си въпроси от рода на „Как?“, „Какво имаш предвид?“ и така нататък, когато той внезапно се изправи на крака.
— Само че всичко е безполезно. Ти не ме хареса още от самото начало.
Погледнах го изумено.
— Според теб аз съм доста несръчен… или поне не съм като Шон. А именно Шон бе човекът, който привличаше погледите ти… И какво правя аз в момента? Развенчавам го.
— Шон не ме привлича с нищо особено — възразих аз, свела очи надолу в някакво (както се надявах) подобие на стеснителност или откровеност. — Определено не и след като каза онова нещо.
— Съжалявам.
— Защо ми се извиняваш? Седни, моля те.
Никой от нас дори и не бе докоснал минералната си вода.
Чарлз седна и вдигна чашата си.
— Знаеш ли, тази вода е лежала тук милиарди години, затворена във варовика… Древен живот. Ето това ми се иска да правя. Освен да получавам стипендии по физика и да си върша научната работа, имам предвид. Да се изкача Горе и да изучавам старите морски корита. А не да си говоря за политика. Нуждая се от някой, който да е до мен и да ми прави компания. Мислех, че може би ти ще си този човек. — Чарлз вдигна поглед и изведнъж изстреля почти на един дъх предложението си: — ОМ „Клайн“ притежава едно старо лозе на около двайсетина километра оттук. Бих могъл да наема един трактор, да ти покажа нашата…
— Винарна ли? — попитах изумена аз.
— Винарната фалира. Преобразуваха я във водна станция. Не е нищо повече от един обикновен купол, но почвата е доста хубава. Може би старата реколта сега е по-добра и бихме могли да опитаме да я възродим.
— Предлагаш ли ми това наистина? — Почувствах толкова внезапна и неочаквана топлина, че чак очите ми се навлажниха. — Чарлз, изненадваш ме. — Всъщност бях изненадана от себе си. След това отново сведох поглед надолу. — И какво очакваш от мен?
— Може би ще ме харесаш поне малко, ако се махнем от това място. С Шинктаун не се понасяме взаимно. Дори не знам защо, по дяволите, дойдох да живея тук. Е, не че не се радвам, че го сторих, понеже ти си тук, но…
— Значи стара винарна. И… ще можем да излизаме Горе?
— Облечени с подходящи скафандри, разбира се. Честичко съм го правил. С мен е безопасно да се излиза навън, Касея. — Той вдигна показалец нагоре. — Аз не съм идол от екрана на „ЛитВид“.
Престорих се, че не съм чула последното изречение.
— Никога не съм била навън по научна работа — казах. — Превъзходна идея.
Чарлз преглътна и реши да продължи с натиска, докато обстановката беше благоприятна.