На следващия ден отново правихме любов (има си хас…) и след това тръгнахме из тунелите, носейки със себе си канчетата със супата ни за закуска, за да помогна на Чарлз да инспектира станцията. Веднъж на всеки няколко години всяка действаща станция, без значение изоставена или не, трябваше да бъде проучена от човек и резултатите от изследването трябваше да бъдат предоставени на Борда на Обединените множества. Всички обитаеми станции бяха включени в общ списък и трябваше да бъдат на разположение за аварийно използване при нужда. „Tres Haut Medoc“ се нуждаеше от нови роботи и свежи запаси от хранителни продукти. Медицинската екипировка също бе поостаряла и имаше нужда от подмяна. Вероятно и помпите трябваше да се ремонтират от квалифициран инженер, който да поправи онези повреди, които не можеха да бъдат саморемонтирани.
След като привършихме с огледа на главната помпа, аз все още бях обзета от спомените за вчерашното ни пътуване и шока, който бях изпитала. Вероятно затова и попитах Чарлз кое е нещото, което най-много го изненадва във вселената.
— Това е проблемът с мениджмънта — отвърна усмихнато той.
— А така, браво — сопнах се аз. — Слез до моето умствено равнище…
— Съвсем нямах това предвид. Откъде всичко в тази вселена знае къде и как трябва да бъде? Как едно нещо преминава в друго? Какво (или кой) наблюдава тези процеси?
— Звучи доста призрачно.
— Доста — съгласи се той.
— Сигурно си мислиш, че цялата вселена е един гигантски мозък.
— Не точно, мадам. — Той включи диагностика на компютъра на китката си и го затъкна в пояса си. — Само че всичко е много по-сложно, отколкото някой някога си го е представял. Това според мен е нещо като изчислителна система, която не поема в себе си нищо друго, освен информация. Така звучи много по-правдоподобно. Иска ми се да знам как именно поема данните и как бихме могли да се вслушаме в тях… и може би дори да се включим в разговора. За да можем дай кажем какво искаме от нея.
— Да не мислиш, че е възможно да убедим вселената да се промени?
— Аха — отвърна той отнесено.
— Наистина ли? — попитах го аз.
— Мога да заложа целия си живот на това — заяви Чарлз. — Е, поне бъдещето си. Не си ли се чудила понякога защо статуквото, в което се намираме сега, е сякаш застинало неподвижно?
Културните критици и дори многообещаващите мислители на Тройката наскоро бяха отбелязали липсата на особен напредък през последните няколко десетилетия. Естествено, имаше някакъв прогрес (като настъпването на информационната революция на Земята), който бе довел до повърхностни промени, но общо за почти век в парадигмата не се бе появявала никаква по-сериозна промяна. Имаше хора, които твърдяха, че ако се вземе един земянин от 2071 година и с машина на времето се пренесе в 2171 година, той почти сигурно ще познае абсолютно всичко, което вижда… И това след цяло столетие на извънредни промени!
— Ако по някакъв начин успеем да повлияем на континуума на Бел — тайните канали, където вселената пази архивите си… — Той се усмихна занесено. — Тогава вероятно бихме успели да разбием статуквото. Което ще бъде най-великата революция на всички времена… много по-велика дори и от навлизането на нанотехнологиите. Гледаш ли понякога анимационни филмчета?
— Какво е пък това?
— Рисувани филми от двайсетото столетие. Анимациите на Дисни, Бъгс Бъни, Том и Джери…
— Гледала съм някои от тях.
— Когато бях дете, ги гледах почти постоянно. Бяха общодостъпни и направо ме омагьосваха. Гледах ги и се мъчех да проумея смисъла на вселената, в която съществуват те. Дори си спомням, че правех и математически изчисления. Реалността на предубедения наблюдател — никой не пада, докато не осъзнае, че е прекрачил ръба на някоя пропаст. Непрестанно възстановяване на наранени тела, никаква последователност, неизчерпаеми потоци енергия, ограничено време, различни последствия, породени от еднакви причини… Доста тъпичко, но пък ме накара да се замисля.
— И по този начин ли функционира нашата вселена? — поинтересувах се любопитно аз.
— Може би повече, отколкото осъзнаваме! Бях направо изумен от концепциите, породени от други реалности — от другите начини да се върши това или онова. Нищо не е точно фиксирано, няма нищо свято, нищо не е определено метафизически. Всичко зависи от процесите и от еволюцията. А това е направо съвършено. Означава, че можем да разберем всичко, просто като се отпуснем и обмислим предположенията си.
Когато приключихме с проверката, вече нямахме извинения, за да останем и се наложи да обърнем трактора към Шинктаун.