Чарлз изглеждаше обезкуражен.
— Наистина хич не ми се иска да се връщаме — каза той. — Това място е идеално за малко усамотение.
— Е, не чак точно „идеално“ — възразих аз, като обгърнах кръста му с ръце. Тракторът се спускаше на подскоци по тунела.
— Защо? Никой не ни притеснява, има какво да се види и къде да се отиде…
— Е, остава виното.
Чарлз ме погледна така, сякаш бях най-важното нещо на света.
— Ще ми бъде отвратително, ако се прибера у дома и не те виждам дори и за кратко.
Не че и аз не бях мислила с часове за това…
— Чарлз, предполага се, че двамата с теб вече сме възрастни и можем да поемаме всякакви отговорности.
— В момента чувствам прекалено много отговорности, дявол да го вземе! Искам да станем партньори.
Бях шокирана от скоростта, с която се развиваше всичко.
— По законен път???
— Готов съм да подпиша договор.
Това беше марсианският термин. По някакъв начин звучеше доста по-малко романтично (и по тази причина по-безопасно), отколкото да кажеш „Да се оженим“.
Чарлз почувства, че треперя и ме прегърна по-силно, сякаш можеше всеки момент да избягам.
— Прекалено бързо е… — възразих аз.
— Време… — произнесе Чарлз с погребална сериозност, след което се усмихна. — Не съм търпелив колкото тези скали тук. А ти си невероятна. Ти си всичко, от което се нуждая.
Сложих ръце върху раменете му и се облегнах на лакътя му, вглеждайки се внимателно в лицето му. Сърцето ми отново бе започнало да бие лудешки.
— Плашиш ме, Чарлз Франклин. А да плашиш хората никак не е добре.
Той се извини, но не отслаби хватката си.
— Не се смятам за чак толкова възрастна, че да се женя — продължих аз.
— Не те карам да ми отговаряш на секундата — отвърна той. — Просто искам да знаеш, че намеренията ми са почтени. — Той произнесе последната дума набързо, сякаш за да замаже формалното й и безчувствено звучене. Не успя обаче. „Почтени“ бе нещо, което навярно би заинтересувало баща ми, може би дори и майка ми, но определено не и мен.
И отново от дълбочината на съзнанието ми изплуваха противоречия и вътрешно смущение. Само че този път нямаше да ги оставя да ми развалят спомена от онова, което се бе случило между нас двамата тук. Наведох се напред и докоснах с пръст устните му.
— Бъди търпелив — прошепнах аз по възможно най-нежния начин. — Дори да не сме скали, трябва да бъдем търпеливи. За повечето хора това е нещо много важно.
— Права си — призна той. — Отново насилвам нещата.
— Вероятно, ако не насилваше нещата, никога нямаше да разбера какъв отличен любовник си — възразих аз.
По време на обратния път към Шинктаун подремнах малко. Тракторът ни води през целия път като някакъв предан стар кон. Чарлз ме събуди два часа преди да пристигнем. Събудих се моментално и започнах да се извинявам. Никак не ми се искаше да го карам да се чувства изоставен. Извърнах се назад, за да погледна не чак толкова дългата опашка от прах, която се носеше зад нас, след което впих очи в седналия на шофьорската седалка Чарлз.
— Благодаря ти — казах аз.
— За какво?
— За това, че бе по-настоятелен.
Искаше ми се да му отвърна „За това, че ме направи жена“, но можеше и да не разбере шегата, а не ми се искаше да започне да се колебае дали е трябвало да направи точно това или не.
— В това отношение съм доста добър — въздъхна той.
— Добър си в доста отношения.
Бях обещала на семейството си, че ще прекарам времето си в Ила (моята родна станция), преди да продължа обучението си. Сега за тази цел ми бе останала една седмица, само че щеше да ми се наложи да отида до Дюри и оттам да хвана влака на север. Чарлз каза, че ще остане още някой и друг ден в Шинктаун.
Паркирахме трактора в гаража, целунахме се страстно и тръгнахме към станцията на Шинктаун, като си обещахме един на друг отново да се видим след края на училище.
Когато се върнах в Дюри, Даян Джохара (която отново ми бе съквартирантка) отвори вратата на квартирата и ми се ухили:
— Как беше той?
— За кого говориш?
— За Чарлз Франклин, естествено.
Бях й споменавала, че ще излизам на повърхността, ала без каквито и да било подробности.
— Да не би да си душила около мен? — попитах подозрително.
— О, съвсем не. Докато бях в семейната ферма, за нашата стая са пристигнали няколко съобщения. Едното от тях е от Чарлз. Пуснато е в депото на Шинктаун. Къде ти е компютърът?
Направих гримаса, понеже си спомних, че го забравих в трактора при онзи инцидент. Може би Чарлз се обаждаше именно заради това.