— Според теб Марс по-еднороден ли е?
— По-нееднороден и по-непоследователен, бих казала.
— Защо?
— Защото над осемдесет процента от земното население е подложено на терапия. От шейсет земни години ражданията са планирани. По всяка вероятност никога Земята не е имала по-подбрано, по-интелигентно и по-здраво както във физическо, така и в психическо отношение население.
— А какво ще кажеш за Марс?
Усмихнах се.
— Ние поне уважаваме прищевките си.
— Ние по-непоследователни ли сме, що се отнася до мениджмънта и решенията, които вземаме?
— О, това не подлежи на съмнение — отвърнах аз. — Погледнете само нашата така наречена политика и всичките ни отчаяни опити за обединение.
— Според теб как това ще се отрази на преговорите на Битрас?
— Не мога да гадая. Дори не знам какво възнамерява да прави… какво е решило ОМ или съвета.
— Как възприемаш характера на Съединените щати и техните съюзници?
Внимателно и предпазливо изнесох един кратък курс по история — елементарна преценка на един комплексен въпрос, като прекрасно съзнавах колко невъобразимо голяма е паметта на Алис.
Към края на двайсети век международните корпорации имали почти толкова силно влияние върху земните дела, колкото и правителствата. Земята била на път да преживее първата по рода си „революция на данните“. Данните полека-лека се превърнали в толкова важен артикул, колкото били суровините и производствените мощности. В средата на двайсет и първи век нанотехнологиите вече не били толкова скъпи. Нанорециклаторите били в състояние да произвеждат суровини от отпадъци. По този начин данните и дизайнът заели първо място сред приоритетите на човечеството.
Невярната идея за отделни нации и правителства все още била поддържана по изкуствен начин, само че все по-често политическите решения се взимали въз основа не на националната гордост, а на икономическия потенциал. Войните полека-лека изчезнали, в бюрата по труда всеки ден се записвали все нови и нови хора, останали на улицата заради нанотехнологиите или заради други форми на автоматизация. Сред този свят на данните изведнъж една класа от подложени на терапия висококвалифицирани и самоуверени работници въстанала и поискала гласът им да бъде равен с тези на бордовете на директорите.
През първите няколко години на двайсет и първи век новите способи на ефективната психологическа терапия започнали да трансформират земната култура и политика. Подложените на такава терапия взели да се държат като нова класа, по-скоро ментална, отколкото икономическа. Ако не се брои очакваното спадане на екстремалните и разрушителни начини на поведение у хората, подложените на терапия се оказали доста по-приспособими и гъвкави, много по-интелигентни и затова и по-скептично настроени. Техните политически, религиозни и философски изисквания били според собствените им стандарти за доказателство. Те не били просто „истински вярващи“. Независимо от това обаче те работели и с останалите хора (дори и непреминали психологическа терапия) много по-лесно и ефективно. Кредото на апологетите на терапията било „Разумното общество е добро общество“.
Тъй като икономическата унификация на повечето от нациите към 2070 година била вече факт, натискът върху неподложените на психологическа терапия — да премахнат чудатостите и неефективностите в природата и възпитанието си — станал почти непоносим. Онези от тях с неадекватни психологически профили открили, че е все по-трудно да си намерят работа.
Към края на двайсет и първи век кастата на неподложените на психологическа терапия наброявала около петдесет на сто от цялото население на Земята, но въпреки това произвеждала по-малко от една десета от световната икономическа продукция.
Нациите, културите и политическите групировки трябвало да се пригодят към подложените на терапия, за да оцелеят. Промените били доста драстични, но много по-безболезнени, отколкото били останалите приливи и отливи в човешката история. Както ми напомни Алис, резултатът от тях бил не унищожаване на някоя политическа или религиозна организация, както се надявали някои — това било прераждане на видовете. Развили се нови, по-качествени стандарти, философии и религии.
С промяната на индивидуалното се изменяло и груповото поведение. Същевременно се променила и световната търговия. Първоначално нациите и главните икономически корпорации се опитали да съхранят старите си лични привилегии и да запазят независимостта си. Само че в края на последните десетилетия на двайсет и първи век международните корпорации, притежавани и ръководени от подложени на терапия работници и тясно свързани с тях мениджъри, контролирали световната икономика под прикритието на местните демократични правителства. Противно на традициите — тези акумулирани масови мечтания — маските си останали, само че умните личности и групировки нямало как да не забележат очевидното.