Притежаваните от работниците корпорации си разпределили обичайните сфери в икономиката. Пътуването и облагането с данъци били уредени около границите, валутите били стандартизирани, а кредитните мрежи се разпрострели върху целия свят. Икономиката се превърнала в политика. Новата действителност била формирана посредством наднационални алианси.
ВИЗА (Великият източно-западен алианс) обединявал Северна Америка, по-голямата част от Азия и югоизточна Азия, Индия и Пакистан. ВАЮП (Великият алианс на южното полукълбо) включвал Австралия, Южна Америка, Нова Зеландия и по-голямата част от Африка. „Еврокон“ израснал от лоното на старата Европейска икономическа общност (ЕИО), като към него постепенно се включили прибалтийските и балканските държави, Русия и Турският съюз.
Необвързаните с нито един от трите големи алианса държави били съсредоточени главно в Близкия изток и северна Африка. Това били нации, в по-голямата си част пропуснали както индустриалните, така и информационните революции.
В началото на двайсет и втори век голяма част от земните правителства забранили на неподложени на психологическа терапия да извършват „деликатни“ дейности, освен ако не били от така наречените „велики личности“ — хора, които не се нуждаят от терапия, за да отговарят на високите стандарти. Групата на „деликатните“ дейности постепенно включвала все повече и повече понятия.
Тогава строежите на селищата на Луната и на Марс били още в началния си стадий, а изискванията към потенциалните заселници били много високи; хората, които не били подходящи, просто нямало как да прескочат. Романтиката на самата мисия — заселване на Марс! — привлякла толкова много желаещи, че организаторите трябвало да бъдат необичайно взискателни. Имало случаи, когато дори подложени на терапията бивали отхвърляни заради „великите личности“.
Всички заселници от бъдещата Тройка се подложили на терапия. Голяма част отхвърлили така наречената „мандатна“ терапия — новата земна тирания.
Алис и аз постепенно зарязахме официалния изпитен тон и преминахме на свободен и непринуден разговор. Алис толкова ловко извърши смяната, че почти не я усетих.
Зачудих се какво ли е да живееш сред непрестанни чудатости и интелектуална мъгла. Попитах Алис как си представя един такъв свят.
— Много интересен и доста опасен — отвърна тя. — В някои случаи там има по-голямо разнообразие в човешката природа. За съжаление обаче повечето от тези „разнообразия“ са неефективни или дори деструктивни.
— Ти подлагала ли си се на психотерапия? — поинтересувах се аз.
Тя се засмя.
— Много пъти. Рутинно действие за мислителя е да се подлага на анализ и терапия. Ами ти?
— Никога — поклатих глава. — Като че ли нямам никакви разрушителни настроения или чудатости. Мога ли сега аз да ти задам един въпрос?
— Разбира се.
Започвах да се чувствам малко по-спокойно. Дори и Алис да не ме одобряваше, поне не го показваше външно.
— Ако Земята е толкова удобно и здравословно място, защо всички там толкова се натискат за Марс? Провеждането на терапията не подобрява ли уменията за преговори?
— Е, поне позволява едно по-добро разбиране на други личности и организации. Само че целите въпреки всичко трябва да се осъществяват, а решенията — да се взимат.
— Добре. — Почувствах как горещината на спора се разгаря в мен. — Само кажи, че системата от факти е една и съща както за Марс, така и за Земята, и няма да се съглася с теб.
— Според теб целите ни не са ли едни и същи?
— Не. Нашите са малко по-различни. Защо не можем да разработваме собствените си ресурси, както си искаме, и да постигнем някакъв компромис, или просто да се оставим едни други на мира?
— Това може да става дотогава, докато целите не са взаимно изключващи се.
— Земята оказва огромен натиск върху Марс. Твърде е възможно да се разгори конфликт. Това доказва, че сме въвлечени в някаква игра, където само един може да бъде победител. А победителят прибира всичко.
— Това е само една от възможностите — така наречената „игра с нулева сума“. Въпреки това обаче тази игра, за която говориш, не е единствения възможен изход при един евентуален конфликт.