— Защо? — попитах аз.
— Защото Битрас е консервативен дърт мръсник — отвърна тя. — Той декларира, че обича жените от дъното на душата си. И това наистина е така, ала той ги обича по свой собствен начин. Освен това — знам го от негова партньорка — Битрас мрази секса.
— Доста съм объркана — признах аз, като натъпквах и единствения разрешен стоманен цилиндър топка дрехи.
— Казвали са ми, че прилича на хрътка, която обожава лова, но мрази да убива лисиците.
Засмях се, ала майка ми остана сериозна. Веждите й се повдигнаха високо, а устните й се присвиха.
— Повярвай ми. Той живее единствено и само за работата си, а за неженен мъж на неговите години сексът понякога се превръща в ирационална, объркваща и нерядко опасна работа. Налага му се да живее с това друго свое аз… но никога не е бил в състояние да го контролира. Все пак обаче не забравяй, че това е върховна възможност за теб.
Направих гримаса и хвърлих аптечката в куфара.
— Провери я — заповяда майка ми. Пипнах я. Аптечката се огъна.
— Свежа е — успокоих я аз. — Честно казано, не знаех, че Битрас е такова чудовище. Защо ли въобще хората се занимават с него?
— Може и да е чудовище, но е свещено чудовище, скъпа моя Касея. Ако той не съществуваше, щеше да ни се наложи да го създадем. Мисли за него като за фамилна скъпоценност. Устоявай на набезите му с чувство за хумор и ум и той ще преобърне света, за да направи всичко за теб. А щом веднъж те опознае, ще спре да настоява.
Майка ми огледа багажа с критичен поглед, след това кимна.
— Направо ти завиждам — каза с глас, пълен с копнеж. — Толкова ми се иска да отида на Земята.
— Дори и за целта да ти се наложи да пътуваш с Битрас?
— Няма никакъв шанс ти или аз някога да легнем с него. — Тя трепна. — Имаме твърде добър вкус. Само че… такава възможност… Помъчи се да устоиш на този звяр и излез от другата страна девствена, покрита със злато и диаманти.
— Да бе… — въздъхнах аз.
Два дни преди да заминем, Битрас ме извика в офисите си в Картър Сити, който се намираше в Аония Тера. Качих се на влака в Джида и стигнах до Аония. В Картър живееха повечето от персонала на ОМ „Мейджъмдар“. Там бе и домът на Битрас.
Никога не се бях срещала с Битрас и затова бях повече от нервна.
На гарата ме посрещна Хелън Дъгал и ми помогна да си хванем такси, за да преминем през транзитните тунели. Хелън бе привлекателна марсианка на около двайсетина марсиански години, но независимо от това не изглеждаше чак толкова по-възрастна от мен.
В Картър живееха десет хиляди членове на ОМ и няколкостотин кандидати, повечето от които бяха земни имигранти, напуснали Земята заради новите драконовски закони. Картър беше голям град, който продължаваше да бъде управляван ефективно. Тунелите и жилищните му помещения бяха просторни и добре аранжирани. Не изглеждаше пренаселен или случайно изникнал насред Марс като Шинктаун, нито пък прекалено официален като Дюри, нито пък уютен и познат като Ила. Присъствието на толкова много земяни, някои от които бяха претърпели доста екзотични метаморфози, понякога му придаваше доста немарсианска атмосфера.
Хелън зареди в компютъра ми данни за всички теми, които трябваше да бъдат обсъдени, и ме подготви за двудневната ми визита.
— Изучи всичко това по-късно — посъветва ме тя. — Битрас изяви желание да се срещне веднага с новата си помощничка.
— Разбира се. — Въобще не долових дори капчица завист по лицето на Хелън Дъгал. Зачудих се защо Битрас не вземе нея, вместо мен, след това се запитах дали според нея не влизах направо в устата на вълка. Определено изглеждах по-млада от нея…
Като се има предвид всичко, което бях чула, нямаше да се учудя от нищо. Вероятно се бях унесла, понеже Хелън се засмя търпеливо и каза:
— В края на краищата ти си чирак. Няма от какво да се страхувам от теб, нито пък ти от мен.
„Ами от Битрас?“ — запитах се наум.
— И, повярвай ми — продължи Хелън, сякаш бе доловила мислите ми, — всичко, което си чула от хората за нашия синдик, е чиста проба прах в очите.
— Аха…
— Адвокатите и представителите на фамилиите имат среща днес в 15,00 часа. Така или иначе обаче ти първо ще дойдеш да обядваш с мен и с Битрас. Алън Пак-Лий все още е в Бореалис. Той ще пристигне вдругиден.
Обядвахме в една зала извън централните офиси на Битрас. Очаквах да видя умерен лукс, но обстановката бе чисто спартанска: нанохрана от консерви и чай на пакетчета, сервиран в древни и очукани чаши върху маси, които сигурно бяха направени от метала на първите кораби, приземили се върху повърхността на Марс.