Битрас се усмихна.
— И така, какво точно имаш предвид, Нилс?
— Ако губернаторите продължат да поддържат презервационистката си линия, а ние, вместо да ги ограничим, им делегираме още повече власт, можем отсега да се сбогуваме с милиарди Т-долари. Ще ни се наложи да съкратим броя на селищата и да намалим квотите за земните имигранти. Това пък естествено ще накара доста хора да се вкиснат… най-малкото всички земяни. В края на краищата, къде ще изпратят търсачите си на силни усещания? За всеки беглец…
— Имигрант — поправи го кисело Хати Бишоп.
— Да де, имигрант. Та за всеки имигрант ни плащат по един милион Т-долара. А тези пари първо преминават през банките на „Мейджъмдар“.
Битрас слушаше напрегнато.
— Не виждам защо Земята толкова държи на това областните управители да имат такава голяма власт, съсредоточена в ръцете им — завърши Бодръм и скръсти ръце върху гърдите си.
— Натискат ни за централно правителство и искат ОМ да поемат властта — обади се Самюъл Уошингтън от Нереидум Маунтинс. — В края на краищата това е тяхна цел още от десетина години насам. Иска им се да имат значително влияние тук, при нас.
— И каква сила биха могли да използват, за да ни натиснат? — попита Хети Бишоп.
Зад нея Нанси Мисра-Мейджъмдар, най-възрастната от всички, се разкиска и поклати глава:
— През последните десет години на Марс са пристигнали двеста и деветдесет земни имигранти. Значителна част от тях успяха да заемат важни и отговорни позиции във всяко едно Ом. Някои от тях дори работят в Съвета…
— Накъде биеш, Нанси? — прекъсна я Хети.
Нанси вдигна рамене.
— Понякога ги наричат „петата колона“ — завърши тя.
— Всички ли? — попита Битрас саркастично.
Нанси се усмихна търпеливо.
— Нашите мислители са произведени на Земята. Може да минат години, преди мислителите, които се разработват в Тарсис, да започнат да функционират. Освен това всичките ни нанофабрики идват от Земята. Или поне проектите им.
— Никой никога не е откривал каквато и да било неточност в някой проект или софтуер — възрази Хети. — Нанси, нямаме причина да се поддаваме на параноя.
Битрас вдигна брадичката си от ръцете и извъртя стола си наполовина.
— Не виждам причина да се радваме на неприятностите, само че Нанси е права. На практика наистина съществуват десетки начини, по които човек може да ни завладее, без да се налага да прибягва до масирана военна интервенция, свързана с преход през космическото пространство, което на практика никога не е било осъществимо, дори за такъв богат и могъщ свят, какъвто е Земята.
Не можех да повярвам на ушите си, че пред мен се обсъждаха въпроси от подобно естество. Едновременно бях изпълнена със съмнение, отвращение и интерес.
Нилс Бодръм продължи:
— Нямаме организирана отбрана. Това поне трябва да се признае в полза на централизираното управление. По този начин е по-лесно да се вдигне народът на оръжие, ако се наложи да защитаваме планетата си.
Битрас определено не бе очарован от направлението, по което поемаше разговорът, и се намеси:
— Приятели, това не е чак толкова сериозен проблем. Определено не и сега. Земята просто иска от нас един обединен фронт, който да поеме преговорите в свои ръце, и използва най-могъщите във финансово отношение ОМ — тоест, нас — за да катализират унификацията. Извинете за използваната дума.
— Че от къде на къде „унификация“ ще е мръсна дума? — попита Хети. — О, Господи, ще ви кажа само, че като адвокат направо умирам да намирам изход от тресавището на специфични казуси и глупашки бръщолевения, които ние смело наричаме наша Харта.
— По същия този път мина и Луната, само че преди няколко десетилетия — вметна Нанси. — От времето на Схизмата, когато Земята не можеше да си позволи да администрира чак толкова отдалечени от нея светове и ние поехме…
— Това ми звучи като част от видеокурс по история — ухили се кисело Нилс.
Нанси продължи след кратка пауза, през която хвърли на Нилс унищожителен поглед: