Кикотът се превърна в бурен смях. Търкалях се в постелята и заглушавах звука. Смехът беше неприятен и звучеше груб и неискрен, но от него имаше полза. Претърколих се по гръб, а страховете ми започнаха да се разсейват.
Ейкър и неговият приятел стюардът, който отговаряше за цилиндъра, срещуположен на нашия, организираха парти по случай Деня на половин степен. Ейкър умееше да организира партита. Никога не изглеждаше отегчен и винаги намираше за какво да разговаря любезно. Той можеше да остане сам, чак когато всички пътници заспяха. Единственото му спасение от другите беше неговата безизразност, заради която никой не се впускаше в дълги разговори с него. Бях убедена, че не е земен андроид, но така или иначе мисълта, че може и да е, никога не ме напусна.
Пасажерите и от двата цилиндъра се събраха в залата, като продължаваха да общуват свободно и наблюдаваха как Марс става с големината на Луната, когато се наблюдава от Земята. За земяните гледката беше вълшебна и някои дори запяха песни за „Благодатния Марс“, въпреки че едва една трета от неговата площ беше населена! Капитанът отвори с гръм стъклена бутилка френско шампанско, една от петте на борда, както той обясни.
Младото момиче ми се представи на закуска на третия ден от пътуването. Казваше се Ориана и родителите й бяха граждани на Съединените щати и Еврокон. Очарова ме лицето й. Очите й бяха асиметрични, с леко извити нагоре ъгълчета, зениците й искряха с червено-кафявия цвят на опал от Аркадия, от смесването на расите тъмната й кожа беше безупречна, а тя самата се чувстваше съвсем комфортно в условията на микрогравитация и в състояние на безтегловност движенията й бяха като на котка.
— Марсианците са толкова интересни — каза ми. — На Земята ще бъдеш голяма атракция. Земяните обожават марсианците.
Знаех си, че Ориана може и да не ми допадне съвсем.
През повечето време на първата седмица Битрас правеше упражнения, работеше в каютата си или очакваше нетърпеливо връзка с Марс. С нас почти не разговаряше. В началото с Алън прекарвахме известно време заедно, правехме упражнения или учехме, но не установихме близък личен контакт и не след дълго вече търсехме компанията на другите.
Добре познавах вътрешността на цилиндъра и въпреки моята резервираност, бях разговаряла почти с всички. Нямах никакъв шанс да завържа романтична връзка, защото всички мъже бяха по-възрастни от мен и изглеждаха безинтересни. Повечето, точно както Битрас, не обичаха да се задържат на едно място и бяха погълнати от неща, за които не можеха да говорят.
Представях си как пътувам на емигрантски кораб, а мъжете на борда са с различни съдби и изведнъж изпитват порив да разкрият тайните от миналото си… Хора опасни, интригуващи и страстни.
Върху корпуса беше закрепен четириметров телескоп, който през първите няколко милиона километра стоеше разглобен и скрит, а по-късно го предоставиха за ползване на пътниците. И аз се записах за няколко часа. Свободното време на „Туамоту“ беше прекрасна възможност да наваксам по предметите, към които се бях отнасяла с пренебрежение, а един от тях беше астрономията.
Наблюдателната платформа за нашия цилиндър, малко отделение с място за четирима, се намираше в залата за наблюдения. Надявах се, че ще мога да уча сама, да пробвам навигация по звездното небе, откриване на обекти и някои от по-близките звезди, които имаха слънчеви системи. Исках сама да намеря поне най-ярките примери. Но в залата срещнах Ориана.
Тя директно ме попита дали може да дойде с мен.
— Не съм се записала, а за цяла седмица няма свободни часове — каза просто. — Обичам астрономията. Иска ми се да се преобразя и да отида на звездите…
С ръце показа няколко сантиметра, сякаш според нея разумните същества трябваше да бъдат толкова големи.
— Имаш ли нещо против?
Имах, но марсианското възпитание ме накара да бъда любезна. Казах, че може да дойде с мен и тя тръгна с усмивка.
Ориана беше добре запозната с контролното табло и провали забавлението ми, като откри всички избрани от мен обекти само за няколко минути. Показах й колко съм възхитена.
— Това е нищо — каза тя. — Родителите ми ми дадоха седем различни подобрения. Ако поискам, мога да свиря на почти всички музикални инструменти и то само след няколкодневни упражнения. Е, няма да бъда от най-добрите музиканти разбира се, но мога да мина за талантлив аматьор. Ако законът го разреши, до няколко години може да си инсталирам минимислител.