В последно време слушам много музика, на пълна мощност, тъй като вече няма кого да смутя. Дори и да съществуваха марсианци, не вярвам в тази призрачна атмосфера звукът да може да измине повече от няколко ярда.
Разполагаме с богата музикална колекция, но трябва да внимавам с избора. Не бива да слушам произведения, изискващи прекалено голямо съсредоточаване. И най-вече нищо, съдържащо човешки гласове. Задоволявам се с лека оркестрова класика. Първо си пуснах концерта „Нов свят“, а после концерт за пиано от Григ. В момента — „Рапсодия по тема на Паганини“ от Рахманинов. Ще трябва обаче да изключа музиката и да се залавям за работа отново.
Остават само пет минути. Цялото оборудване е в прекрасно състояние. Телескопът е насочен към Слънцето, видеозаписващото устройство е включено, а таймерът — задействуван.
Ще се постарая наблюденията ми да бъдат колкото е възможно по-точни. Дължа шанса да ги направя на другарите си, към които скоро ще се присъединя. Те ми преотстъпиха своя кислород, за да успея да дочакам този момент. Надявам се да запомните това и след сто, и след хиляда години, когато вкарвате тези данни в компютрите си…
Остава само минута. Време е да се заема с работа. Записвам: година — 1984; месец — май; ден — 11. Нула четири часът и тридесет минути универсално време… Започва.
Половин минута за включване. Видеокасетофонът и таймерът се настройват на висока скорост. Проверявам ъгломера, за да се уверя, че е установен правилния ъгъл спрямо Слънцето. Увеличение — петстотин единици. Образът е напълно устойчив, дори и при тази ниска величина.
Нула четири часът и тридесет и две минути. Ще започне във всеки момент.
Ето я. Почти не мога да повярвам. Малка черна точица нарушава края на Слънчевата окръжност. И расте, расте, расте,…
Здравей, Земя. Намирам се на най-светлата звезда в твоето небе. В полунощ ще бъда точно над теб.
Видеото преминава на бавен режим.
Нула четири часът и тридесет и пет. Сякаш някой натиска с пръст края на Слънчевия диск. Пръстът навлиза все по-надълбоко и по-дълбоко… Изумително…
Нула четири и четиридесет и една. Изминат е точно половината път. Земята представлява съвършен черен полукръг, сякаш Слънцето е нахапано. Сякаш някаква болест го разяжда.
Нула четири и четиридесет и осем. Изминати са три четвърти от пътя.
Нула четири часът, тридесет и девет минути и тридесет секунди. Видеото се връща на бърз режим.
Линията на допир със слънчевата окръжност бързо изтънява. Прилича на едва видим черен конец. След няколко секунди Земята ще се насложи върху Слънцето.
Вече съм в състояние да забележа ефекта, предизвикан от атмосферата. Тънък светлинен ореол обкръжава черната дупка, появила се върху Слънцето. Странно ми е да съзнавам, че наблюдавам сиянието на всички залези и на всички изгреви на Земята в сегашния момент.
Пълно навлизане. Нула четири часът, петдесет минути и пет секунди. Върху лика на Слънцето се е преместил целия свят. Съвършен черен диск на фона на горящия ад, разположен на деветдесет милиона мили от него. Изглежда по-голям, отколкото бях предполагал. Може да се възприеме и като огромно слънчево петно.
Няма какво друго да се види до шест часа, когато ще се появи Луната, следваща Земята върху Слънчевия диск. Ще излъча данните до базата Лунаком и след това ще се опитам да поспя.
Това ще е последният ми сън. Чудя се дали ще ми потрябват медикаменти. Изглежда грехота да похабя по този начин последните си няколко часа, обаче искам да запазя силата си. И кислорода си.
Ако не се лъжа, именно доктор Джонсън бе казал, че нищо не подрежда човешките мисли по-успешно от знанието, че на следващата сутрин ще бъдеш обесен. Откъде по дяволите е могъл да го знае?
Десет часа и тридесет минути универсално време. Доктор Джонсън е прав. Глътнах само едно хапче, но не помня сънищата си.
На осъдените на смърт също са предлагали богата закуска. Впрочем, да оставим това.
Отново съм при телескопа. Земята е преминала първата половина на диска и се намира северно от центъра му. До десетина минути би трябвало да изплува Луната.
Телескопът е на максимално увеличение — две хиляди пъти. Образът е малко мъглив, но съвсем приличен. Сиянието на атмосферата е напълно видимо. Надявам се да зърна градовете върху нощната страна на Земята…
Нямах късмет. Навярно облачността е твърде голяма. Жалко, теоретически това е възможно, но така и не успяхме да го постигнем. Ако… Впрочем, няма значение.
Десет часа и четиридесет минути. Видеото отново е на бавен режим. Надявам се да гледам натам, накъдето трябва.