Видеото се превключи на бърз режим.
Контакт! Дванадесет часа, петдесет минути и шестнадесет секунди. Полумесеците от светлина вече са разделени. На ръба на Слънчевата окръжност се появява малка черна точка и Земята почва да напуска диска на светилото. Точката се уголемява все повече и повече.
Видеото минава на бавен режим. Трябва да изчакам да изтекат осемнадесет минути, преди Земята да напусне лика на Слънцето.
На Луната й остава още доста път. Не е изминала и половината от маршрута си. Прилича на кръгло мастилено петънце, четири пъти по-малко от Земния диск. Върху повърхността й вече нищо не блещука. Лунаком очевидно се е отказала от сигналите.
Е, имам още четвърт час имам тук, в последния ми дом. Времето сякаш се ускорява, както изглежда става винаги в подобни случаи. Няма значение. Свърших цялата си работа и мога вече да се отпусна.
Вече се чувствувам част от историята. Като капитан Кук, наблюдавал през 1769 година в Таити преминаването на Венера. Ако се изключи Луната, следваща основната планета, гледката навярно е приличала на сегашната…
Какво ли е щял да си помисли Кук преди двеста години, ако му бяха казали, че някой ден човешко същество, разположило се в чужд свят, по същия начин ще наблюдава преминаването на Земята? По всяка вероятност първо е щял да изпита удивление, а после, радост…
Чувствувам по-голяма близост обаче с един човек, който още не се е родил. Надявам се да чуеш думите ми, който и да си. Вероятно ще си застанал точно на това място след сто години, по време на следващото преминаване на Земята.
Поздравявам те, човеко от 10 ноември 2084 година. Надявам се да имаш по-голям късмет от нас. Предполагам, че ще пристигнеш тук с луксозен пътнически кораб. Може би ще си се родил на Марс и Земята ще ти е чужда. Ще знаеш неща, които аз не мога и да си представя. При все това, не знам защо, не ти завиждам. Дори и не бих разменил мястото си с теб, ако можех.
Ще запомниш моето име и ще знаеш, че съм първият представител на човечеството, наблюдавал преминаването на Земята. Преди да изминат още сто години, никой друг няма да го види…
Дванадесет часа и петдесет минути. Земята вече наполовина е напуснала Слънчевия диск. Представлява съвършен полукръг, черна сянка върху него. Все още не мога да се освободя от усещането, че нещо е захапало златистия диск. След още девет минути Земята ще изчезне и Слънцето отново ще бъде чисто.
Тринадесет часа и седем минути. Видеото отново преминава на бърз режим.
Земята почти е изчезнала. Вижда се само вдлъбнатинка на ръба на Слънцето. Лесно би могла да се възприеме като малко петно.
Тринадесет часа и осем минути.
Сбогом, прекрасна Земя!
Довиждане, довиж…
Отново се чувствувам добре. Цялата информация бе изпратена у дома по лъча. След пет минути ще стане част от натрупалото се човешко познание. А Лунаком ще знае, че не съм напускал поста си.
Записа обаче няма да изпратя. Ще го оставя тук, за следващата експедиция, когато и да пристигне. Сигурно дотогава ще изминат десет или двадесет години. Едва ли има смисъл да се посещава познато място, когато цял един свят очаква да бъде изследван… Тази капсула ще остане тук. Така, както дневникът на Скот е останал в палатката му, където и го открили. Мен обаче няма да ме открият.
Странно, колко ми е трудно да се освободя от Скот. Струва ми се, че той ми даде една идея.
Неговото тяло няма да остане завинаги замръзнало в Антарктика, изолирано от великия цикъл на живота и смъртта. Самотната му палатка още преди много години пое пътя към морето. Няколко години по-късно бе погребана от падащите снегове и се превърна в част от ледника, непрестанно отдалечаващ се от полюса. Само след няколко столетия старият моряк ще се завърне в морето. Ще се превърне още веднъж в част от живия свят. От планктона, от тюлените, от пингвините и китовете, от цялата пъстра фауна на Антарктическия океан.
На Марс няма океани и не ги е имало поне от пет милиарда години. Там долу, обаче, в пустините на Хаос II, съществува някакъв живот, който нямахме време да изследваме.
Имам пред вид движещите се ивици, запечатани от орбиталните фотокамери. Имам пред вид факта, че цели райони на Марс са разчистени от кратери от сили, които нямат нищо общо с ерозията. Имам пред вид дългите и оптически активни въглеродни молекули, открити от атмосферните сонди.
И разбира се, имам пред вид загадката на Викинг 6. Дори и днес никой не е успял да разчете последната информация, изпратена от сондата, преди нещо тежко да я събори и потопи в неподвижните и студени глъбини на марсианската нощ.