Само не ми казвайте, че в място като това ще срещнем единствено примитивни форми на живот. Всичко, успяло да оцелее тук, ще е толкова сложно, че в сравнение с него може би ще изглеждаме като динозаври.
В резервоарите на кораба все още има гориво, което ще ми стигне, за да обиколя планетата с марсохода. Разполагам с три часа дневна светлина. Повече от достатъчно, за да слеза в долината и отида в Хаос. Дори и след залеза, с помощта на фаровете, ще мога да поддържам добра скорост. Нощното шофиране под луните на Марс вероятно ще бъде романтично…
Налага се да свърша една работа, преди да напусна това място. Не ми харесва начинът, по който лежи Сам. Винаги е бил изящен и стегнат, и сегашната му странна поза не ми допада. Ще трябва да направя нещо.
Чудя се дали би ми било по силите да измина триста стъпки по права линия без костюм. Така, както той ги измина.
Опитвам се да не поглеждам към лицето му.
Това е. Свърших всичко и съм готов за път.
Терапията сработи. Чувствувам се спокоен, дори удовлетворен, след като вече зная какво точно ще направя. Старите кошмари вече не ме плашат.
Едно е вярно — всички умираме сами. Дори и да не сме на петдесет милиона мили от дома си.
За мен ще бъде удоволствие да шофирам през този красив многоцветен ландшафт. Ще мисля за всички, които са мечтали за Марс. За Уелс и Лоуъл, за Уайнбаум и Бредбъри. Догадките на всички им се оказаха погрешни. Действителността наистина е толкова странна, колкото и красива, точно както те си я представяха.
Не знам какво ме очаква там и по всяка вероятност няма да го видя. В този беден свят обаче то навярно изпитва голям глад за въглерод, фосфор, кислород и калций. Ще може да ме използува.
Когато някъде в тази пустош кислородният ми апарат подаде знак, че запасите му са се изчерпали, ще завърша живота си достойно. Веднага, щом почувствувам затруднения в дишането, ще напусна марсохода и ще продължа пеш. С устройство за въпроизвеждане в шлема си, включено на пълна мощност.
Сред музикалните произведения няма нито едно, което да възпроизвежда силата и славата така, както токатата и фугата. Няма да имам време да чуя цялата творба, но това е без значение.
Йохан Себастиян, идвам при теб.
Февруари 1970 година.