Колка погледна иззад храста към гарата и замислено добави: „Сигурно скоро ще съмне. Да можеше влакът да дойде по тъмно… На светло ще ни е по-трудничко с тебе.“
И ето че влакът изскочи, изопна се покрай далечния хълм като изгубеното коланче на Сашка. А локомотивът му беше същинска катарама с две светещи камъчета.
Защо ли Колка се сети отново за сребърното коланче? Това изчезнало коланче мира не му даваше. Като помислиш, нали то бе последното, което бе видял, преди да се разделят. Сашка се бе спуснал към гъсталака, само коланчето му бе просветнало в здрача…
Ами ако именно това старинно чеченско коланче бе издало Сашка?
Ами ако именно то бе станало причина да го убият?
Но нали още по пътя към колонията не Сашка, а Колка се бе препасал с него! Случаят с копчето промени всичко… Влакът приближаваше. Вече се чуваше отразеното в хълмовете тежко потракване на вагоните.
Колка се сепна и хукна през ливадата, теглейки каручката с брат си. Стигнаха точно в момента, когато влакът рязко удари спирачките и спря, а под колелата му нещо засъска.
Колка остави каручката в репеите под насипа и се затича покрай вагоните. Навеждаше се и търсеше кучкарника.
Първият вагон нямаше кучкарник, и вторият нямаше, чак на третия откри железен сандък.
Опипом отвори капака и провери с ръка дали няма някакви пътници.
После изтича, докара Сашка до вагона, развърза въжето. Постла ватенката на дъното на сандъка. Подхвана Сашка под мишниците и го заизмъква, непрекъснато се молеше да не тръгне влакът. Сашка беше вдървен, не се огъваше, но му се видя по-лек от преди.
Колка запъхтян го прехвърли в сандъка с лицето нагоре, а отгоре и отстрани подпъхна чували. Да не му е студено. Все пак около него всичко е желязно!
Каручката с въжето изтика настрани, в тревата. Край вече на пътуванията им.
Но влакът не тръгваше и Колка пак се приближи до сандъка, приклекна пред него и през дупката каза на Сашка:
— Ето, заминаваш. Нали искаше да тръгнем към планините… Аз пък засега ще остана тук. Бих дошъл с тебе, но Регина Петровна остана сама с малките мъже. Не бой се. Сашка, аз ще мисля за тебе.
Колка почука с юмрук по сандъка, та Сашка да не го е страх самичък.
Когато се отдалечаваше, видя един кондуктор да изскача от вагона, той претича покрай Колка и изведнъж спря.
— Ха! Здрасти! — извика. И се захили.
Колка се вгледа: пред него беше Иля. Същият, Зверчето.
— Е, здравей — отговори му — Ама ти не изгоря ли?
Иля се засмя:
— Ха! Аз съм огнеупорен! Ясно ли е? Предварително чатнах, че тук ще стават страхотии, и духнах по влаковете. Както виждаш, пътувам. Мога да те закарам, където искаш.
— Не-е — каза Колка. — Не мога.
— Ами кой си! Колка или Сашка?
Колка помълча, после каза:
— Аз съм двамата.
През това време влакът изсвири.
Иля пак извика: „Ха! Твоя си работа! Ама тук е лошо, я ела по-добре с мен, а?“ — и затича към вагона. Скочи на стъпалото.
— По-добре ще е — кимна с въздишка Колка, Иля вече не можеше да го чуе. Влакът се заклати, тракна буфери и препусна, все по-бързо и по-бързо, към невидимите оттук планини. И Сашка замина. А Колка остана сам край черния насип.
XXVIII
Колка поседя още малко на релсите.
А когато започна да се разсъмва — бързо, сякаш някъде запалиха лампи, и жълти отблясъци плъзнаха по сивкаво-сините стоманени ивици, — той избиколи гарата и се качи на хълмчето при бялата ротонда.
Седна на стъпалата и се загледа надолу. Гледа, гледа и се разплака. Разплака се за пръв път, откак видя Сашка на онзи стобор. Плачеше и сълзите закриваха от погледа му великолепната гледка към планините и долината, която се разкриваше заедно с изгрева на слънцето.
А после се умори да плаче и заспа.
Ето какво сънува: отпред се възправят планини, също като стени, клисури се спускат към ниското. Те със Сашка вървят, Сашка приближава към пропастта, а не вижда, не вижда… И вече бавно започва да се хлъзга надолу по леда, пързаля се, а Колка се мъчи да го хване за палтото, за ръкава… Не може да го стигне! И Сашка се търколи надолу, отвесно, отдалечи се съвсем, и още, а Колка чак сърцето го заболя, задето изпусна брат си и сега той ще си изпочупи ръцете и краката, целият ще се изпотроши. Черната топчица се търкаля далече, далече… Колка се събуди от страх.