— Никога не съм нарушавал чуждопланетни закони — натърти Ленъкс.
— Ще се изразя другояче — продължи мъжът. — Защо имате такова поведение, за което със сигурност знаете, че противоречи на тяхната воля?
„Кой е пуснал тоя идиот тук? Според мен би трябвало да пресяват хората, които задават въпроси.“
— Щом се налага винаги да живеем в хармония с останалите същества — започна той, доизмисляйки в момента сентенцията, — много важно е да ги разбираме. Не е достатъчно да знаем, че не желаят нашето присъствие. Трябва да разберем защо е така, за да можем да действаме по начин, че да не бъдем за тях персона нон грата.
— Но нахлуването в интимния им живот не засилва ли тяхното желание да нямат нищо общо с нас?
— Не е толкова просто — отвърна Ленъкс. — Републиката е доминиращата сила в галактиката, а тези раси ще влязат в контакт с нас независимо дали им харесва или не. Колкото повече научим за тях, толкова по-успешно ще можем да действаме по такъв начин, че те евентуално да се научат да ни приемат.
„Какви глупости дрънкам! Защо го оставят да продължава с тия въпроси?“
Един възрастен мъж го попита за социалната структура на Светулките и Ленъкс с чувство на благодарност му отговори надълго и нашироко. След това се извини, че няма да отговаря на други въпроси, обяснявайки, че още не се е възстановил напълно, и се присъедини към домакините си за коктейлите преди банкета.
Както обикновено, се затрудни да яде без пръсти, но една очарователна блондинка му наряза храната и го хранеше като бебе. Половината от него се наслаждаваше на вниманието, докато другата половина намираше ситуацията абсолютно смехотворна и дори доста унизителна. Той се показа толкова очарователен и любезен, колкото бе нужно. След обяда произнесе кратка реч, която всъщност представляваше реклама за новата му книга. А после, като отново се позова на здравето си, обяви, че би искал да се оттегли в апартамента, предоставен от спонсорите, където възнамерява да прекара следващите няколко часа в четене или гледане на нещо забавно. Намислил бе да стигне дотам с помощта на патерици — особено подходящи за вестникарска холограма, но му бяха осигурили инвалидна количка. Закара я до въздушния асансьор и после слезе пак с нея тридесетина етажа надолу до апартамента си. Блондинката се увери, че е стигнал дотам, но не предложи да влезе с него, и той реши, че загубата не е голяма.
Влезе във великолепното антре и нареди на завесите да се дръпнат. Зад защитния купол се откриваше студената безвъздушна повърхност. Свърза се с румсървиса и си поръча бутилка алфардско бренди за сметка на домакините.
Измъкна една изкуствена ръка от куфара си, използва я, за да се освободи от досегашния си костюм, и облече по-обикновени дрехи. Когато излезе от банята, констатира, че брендито вече е донесено. Сипа си една чашка.
Системата за сигурност на стаите го информира, че има посетител. Допускайки, че блондинката се е върнала, и като се почуди дали това му е приятно или не, Ленъкс свали протезата, пъхна я зад стола си и нареди на вратата да се отвори. Тя се плъзна, пропускайки в стаята ниска набита жена на средна възраст, облечена в строг сив делови костюм, който беше почти в тон с цвета на косата й.
— Господин Ленъкс? — осведоми се тя.
— Да. Коя сте вие?
— Казвам се Нора Уолъс. Мога ли да вляза?
Ленъкс вдигна рамене.
— Защо не!
— Благодаря — и тя пристъпи в антрето, а вратата се плъзна зад гърба й.
— Не съм сигурен, че ви видях на приема — отбеляза Ленъкс.
— Не бях там.
— Ако идвате да ми връчите хонорара, предполагам, че би трябвало да е преведен на сметката ми.
Без да обръща внимание на думите му, жената посегна към бутилката с бренди.
— От Алфард! — възкликна тя с удивление. — Не съм вкусвала алфардско бренди вече… май четири години има оттогава. Или пет. Може ли?
— Моля, сипете си!
— Благодаря. — Тя си наля една чашка. — Може ли да седна?
— Моля, разполагайте се — и Ленъкс се взря в нея. — Сигурно ще ми кажете коя сте и защо сте тук, нали?
— Разбира се — отвърна Нора Уолъс, сядайки леко на стола, който плуваше на няколко пръста над пода, и отпи от брендито. — О! Толкова е хубаво, колкото съм го запомнила!
Той я загледа мълчаливо.
— Няма ли да ми правите компания? — запита тя. — Моля ви, не се притеснявайте, че ще използвате протеза да отворите бутилката и да си сипете.
Ленъкс разтегна устни в усмивка, издърпа изкуствената ръка от скривалището й, бързо я сложи и взе чашата си.
— За Медина — вдигна тост тя.
— Какво за Медина? — запита той с остър тон.