— Не ми е необходима хипноза, за да ви кажа всичко това.
— Може би… но има хиляди други подробности. Например виждал ли сте Светулка да киха, да кашля, да мига? Те имат ли някакви непроизволни рефлекси, маловажни неща, които може би сте виждал, но не са ви направили впечатление тогава? Когато се обличат, пухтят ли? Когато спят, хъркат ли? Колко остър е слухът им? А обонянието? Бил сте известно време в една килия заедно със Светулка. Как ходеше по малка и по голяма нужда?
— Добре, добре, виждам, че е необходимо.
— Чудесно — въздъхна тя. — Имате ли още въпроси?
— Само един. Според вашето професионално мнение, какви са шансовете операцията да излезе успешна?
— Уточнете понятието „успешна“.
— Ще оживея ли?
— Бих казала, че имате седемдесет процента изгледи да оживеете.
— А ще мога ли да мина за Светулка?
— Тук мога само да гадая. Въпреки че преди никога не сме правили толкова обширна козметична операция, няма причина да не успеем. Но дали ще минете през проверката или не, това зависи изцяло от вас, господин Ленъкс. Ние ще направим да изглеждате като Светулка, но само вие можете да ги имитирате… или да не успеете. — Тя сви рамене. — Може да бъдете в състояние да живеете с месеци сред тях, но може и да се издадете в първия миг на контакта.
Ленъкс дълго седя замислен, опитвайки се да асимилира всичко казано от нея. Накрая впи очи в нейните през бюрото й.
— Доктор Нгони, вие какво бихте направила на мое място?
— Като се има предвид как са постъпили с вас — отговори тя, — смятам, че е смешно дори да помислите отново да припарите близо до тях. Но все пак…
— Все пак?
— Запознах се с психопрофила ви.
— Така ли?
— Там пише, че сте изключително волеви, непреклонен, егоцентричен човек, който не може да живее без уникалните приключения на своята професия и чието чувство за самосъхранение е почти закърняло. Заключението ми е, че колкото повече разискваме опасностите при операциите и в мисията ви, толкова по-силно ще искате да се подложите и на двете.
— Говорите като една от бившите ми жени — забеляза кисело Ленъкс.
— Моля? — В гласа й прозвуча гневна нотка.
— Не исках да ви обидя — извини се Ленъкс. — Изглежда, и вие като нея смятате, че ми трябва усмирителна риза.
— В края на краищата може да ви се стори по-удобна от тялото на Светулка. Но от друга страна, трябва да добавя, че според мен вашият психопрофил е тъкмо от типа, при който вероятността от успешен завършек е голяма.
— Защо бихте казали това? — полюбопитства Ленъкс.
— Защото вманиачаването ще работи във ваша полза. Щом физическото осакатяване не ви е спряло, не виждам как ще го направят неудобствата и опасностите на физическата трансформация.
— Абсолютно сте права.
Тя извади един лист от чекмеджето на бюрото.
— Искам да го прочетете, преди да тръгнем.
— Какво е това? — запита той, взирайки се в хартията.
— Документ, с който освобождавате от всякаква отговорност болницата и Департамента на извънземните работи, ако умрете по време на операциите или при изпълнение на мисията. — Тя направи малка пауза. — Имате ли още въпроси?
— Само един — каза Ленъкс, като й изпрати обезоръжаваща усмивка. — Да ви се намира писалка?
„Мамка му!“
7.
Ленъкс тупна тежко на пода и остана там, пухтейки.
— Добре ли сте, господин Ленъкс? — запита Беатрис Нгони.
— Не, не съм добре! — изръмжа той. — Удрям се на такива места, които никога не съм допускал, че имам по себе си. — Млъкна за миг намръщен. — Не можете да си представите колко трудно е да се науча да вървя с крака на Светулка. Те обаче май нямат никакви затруднения с ходенето.
— Цял живот са го правили. Тридесет и четири години вие сте ходил като човек, а в този момент дори не сте и наполовина Светулка. — Тя се изправи пред него. — Можете ли да станете сам?
— Разбира се, че мога!
— Ами хайде тогава.
— Почивам си.
— Ще имате много време за почивка след другата операция — успокои го тя. — Важното е да почнете да управлявате новото си тяло.
— Тъкмо това правя.
— Проснал сте се на пода.
— Пригаждам се към новото си зрение — обясни той. — Вие се помъчете да свикнете със свят, където всичко синьо е станало сиво и където виждате още два нови цвята плюс букет от инфрачервени лъчи.
— Това няма да промени усещането ви за форма и разстояние — отбеляза Беатрис.
— Няма, но трябва да свикна с тия неща.