С ъгъла на окото си Ленъкс забеляза някакво бързо движение и се обърна. Всичко беше спокойно, но в следващия миг той пак го зърна и светкавично мушна ръка в пясъка. Пръстите му напипаха нещо, което се извиваше и се мъчеше да се освободи. Стисна здраво и измъкна от земята тлъст сочен безок червей, дълъг може би половин метър. Червеят се изви и се опита да достигне ръката му с четинестия си език. Ленъкс усети, че езикът е опасен, дори може би смъртоносен, бързо смени захвата и го улови точно зад главата.
„Господи, какво бързо тяло! Никой от Хората нямаше да е достатъчно бърз, за да улови това чудо.“
— Чудесно, Дромеши — провикна се Нешбидан. — Добре ще си похапнем тази вечер.
Ленъкс извади нож, отиде настрана и обезглави червея. Тялото продължаваше да се извива като живо и за миг той се почуди какво да прави с него. Ако го хвърли на земята, може пак да се зарие мълниеносно в пясъка и да го изгубят. Продължи ли да го държи така, докато соковете му се изцеждат от него, ще издаде невежеството си, ако тялото е безполезно без тези сокове.
Бързо размисли и взе решение.
— Това е моят дар за теб — Ленъкс подаде гърчещото се тяло на Нешбидан.
Светулката хвана червея и моментално стисна там, където допреди малко се намираше главата му. Соковете веднага секнаха.
— Приемам любезния ти подарък — и Нешбидан се поклони ниско на Ленъкс.
— Още малко и щеше да си загубиш ръката — отбеляза Джамарш. — Малцина жанди биха се опитали да хванат сляп червей без оръжие.
— Това е само сляп червей — Ленъкс сви рамене, отбелязвайки мислено, че никога не бива да си пъха ръката в пясъка подир нещо, което не може да види.
— Както казах вчера — поде Джамарш, — или е смел, или е луд.
— Скоро ще има случай да докаже какъв е — подхвърли Сумричи, взирайки се напред в пустинята.
— Какво искаш да кажеш? — запита Ленъкс и усети неприятно присвиване в стомаха.
Сумричи махна към хоризонта, където се появиха група ездачи.
— Рейбони — съобщи той на висок глас.
9.
„Прекрасно — помисли кисело Ленъкс. — Ако се изправя срещу тия бандити, ще ме убият, а ако не го направя и оцелеем, ще го сторят собствените ми спътници. Разбира се, ще имат причина, нали им казах, че съм боец. Затова ме допуснаха да яздя с тях.“
Инстинктивно понечи да засенчи очите си с ръка и да погледне към рейбоните, но се сдържа навреме. Новите му очи нямаха нужда от засенчване, а и никога не беше виждал Светулка да прави така.
— Няма смисъл да бягаме — каза Джамарш. — Те са между нас и Борганан. И да се върнем по пътя, по който дойдохме, рано или късно ще ни настигнат. Може би само ще ни ограбят и ще ни оставят живи.
— Ще разтоваря всички кадеко, за да разберат, че нямаме намерение да им се противопоставяме — рече Нешбидан.
— Недей — възрази Ленъкс.
— Защо?
— Така и така ще ви вземат стоката. Защо се унижавате?
— Защото няма да ни вземат живота.
— Може би има и трети изход — продължи Ленъкс. — Ще поговоря с тях.
— От говорене няма полза. Те са рейбони.
— Щом при всички случаи ще ви ограбят, нямате какво да губите. Вие не сте длъжни да говорите или да се държите враждебно. Само недейте да противоречите на нищо, което ще ме чуете да им казвам.
— Какво ще им кажеш? — запита Сумричи.
„Не ме разсейвай, обмислям го.“
— Каквото и да кажа, искам вие тримата да не се обаждате. Иначе ще ви убия, преди те да са го сторили.
„Мисли, Ленъкс, мисли. Беше в затвора с един от тях. Говорил си с още няколко. Единствената им обща черта е, че всичките са намусени и сериозни. Никога не си чувал някой от тях да пуска шеги или да разбира от шеги. Никога не си чувал някой от тях да лъже. Възможно е те да не разбират от измама, независимо дали е на смях или сериозно.“
Продължи да обмисля. „Никога не са си имали работа с Хора, така че откъде ще знаят?“
Най-близкият рейбони беше на около петдесет метра. „Това е лудост. Но, от друга страна, ако не измисля нищо, или едните, или другите ще ме накълцат на парченца. Само трябва да изглеждам уверен, да говоря авторитетно и да се надявам, че досега не са им излизали с блъфове.“
— Поздрав, братя — обади се Ленъкс, когато рейбоните се разпръснаха и ги обкръжиха. — Мъдро постъпихте, че ме потърсихте.
Светулката, която изглеждаше водач на групата, реагира със закъснение.
— Какво искаш да кажеш? — запита с груб гърлен глас.
— Идвам с добро и искам да ви взема под своя закрила, докато стигнем Борганан.
Светулката се намръщи.
— Какви са тия глупости?