— Аз казвам да ги убием всичките — обади се един намусен реибони, сложил ръка на дръжката на меча си.
— Ти ги убий всичките — отвърна му Ленъкс. — Ще прославяме победата ти.
Войнствената Светулка му хвърли яростен поглед, но не продума нищо.
Яздиха мълчаливо повече от час — Борлевдан не говореше поради болката в крака, а Ленъкс предпочете да мълчи, за да не го убият като еретик, преди да стигне до Браканан. Той забеляза, че Борлешан се олюлява на седлото, сякаш всеки момент ще припадне, и им викна да спрат за почивка под сянката на голяма скална издатина. Когато всички Светулки слязоха от седлата, Ленъкс обяви, че ще се насочат към аванпоста на Хората южно от Браканан.
— Никой от вас не е длъжен да идва с мен — бяха думите му. — Но аз обещах на Борлешан, че Хората могат пак да го направят цял. Имам намерение да удържа на думата си.
— Ще ви убият и двамата — обади се един реибони.
— Ако те е страх да дойдеш с нас, върви си — възрази Ленъкс.
— Точно така ще направя — и той възседна своето кадеко.
Другите реибони направиха същото.
— Щом си тръгвате, вече не сте под моята закрила — напомни Ленъкс. — Ако моите бойци ви срещнат, ще ви убият.
— По-добре да умрем с меч в ръка и да гледаме врага в очите, отколкото Хората да ни убият от разстояние с оръжията си.
— Както искате. Но няма да закачате тримата търговци, или ще ви намеря всичките и ще ви убия. Видях лицата ви. Знам кои сте.
— Те няма да пострадат — каза Борлешан и се обърна към спътниците си: — Дадох дума на реибони. Не бива да я нарушавате.
Онзи рейбони, който се бе обадил пръв, неохотно кимна в знак на съгласие, обърна добичето си и потегли през пустинята, последван от другите.
Ленъкс се обърна към тримата търговци:
— Знам, че имате работа в Борганан. Помогнахте на един самотен пътник и се надявам да съм ви се отплатил за великодушието. Няма нужда да идвате с нас до аванпоста на Хората. Сигурността ви е гарантирана.
— Благодарим ти, Дромеши — каза Джамарш. — Може би пак ще се срещнем в Браканан.
— Възможно е — допусна Ленъкс. — Сега вървете, защото Борлешан има нужда още малко да си почине.
Тримата му се поклониха, а Нешбидан откачи от седлото си една торба, пълна със сушени плодове. Подаде му я, после яхна ездитното си животно и потегли. Ленъкс погледна коляното на Борлешан. Беше станало двойно по-голямо от другото.
— Зле изглежда — и посочи към коляното му.
— Не се оплаквам — отвърна стоически Светулката.
„Не забравяй: практичност, а не състрадание.“
— Знам. Но е ясно, че те боли. Не си добре. Колкото по-бързо стигнем до аванпоста, толкова по-скоро пак ще можеш да яздиш и да се биеш както подобава.
— Не бързам — заяви Борлешан. — Те ще трябва много да се потрудят над коляното ми, дори да се съгласят да се заемат с него. Седмици ще минат, докато се оправи.
— Ще ти дадат нещо да облекчи болката, преди да го лекуват.
Борлешан го погледна учудено.
— Могат ли да правят такова нещо?
— Така съм чувал.
— Говориш за тях като за богове — рече Борлешан.
„Да не би да преувеличавам? Или пък би трябвало да говоря за тях като за богове?“
— Тяхното знание не е магическо. Просто е различно от нашето.
След около час той помогна на Борлешан да се качи на своето кадеко и двамата потеглиха бавно към аванпоста на Хората. Ленъкс се надяваше да научи нещо повече за Браканан и за пирамидата, но Светулката нямаше настроение за разговори и той предпочете да не засяга тази тема.
Пътуването мина без произшествия. Не срещнаха нито търговци, нито бойци, нито рейбони и на третия ден стигнаха до един оазис на четири мили от аванпоста на Хората. Ленъкс помогна на Борлешан да слезе от седлото, върза ездитното му животно и отнесе вода на ранения рейбони.
— Отивам до аванпоста — каза Ленъкс, когато Борлешан се настани удобно. — Ще им разкажа всичко. Тук ще съм утре сутринта.
— Ако не се върнеш, ще знам, че си мъртъв, и ще се опитам да настигна другарите си — отговори Борлешан.
— Чакай ме до утрешното свечеряване — настоя Ленъкс. — Не зная колко лекари имат. Може цял ден да мине, докато някой от тях се освободи, за да дойде с мен.
— Цял ден? — повтори Борлешан. — Това не ми харесва.
— Дотук ми вярваше — погледна го Ленъкс. — Повярвай и сега.
Борлешан се позамисли, после кимна в знак на съгласие. Ленъкс се качи на едното кадеко.