— Ти ме победи в битка, но не ми взе живота — обади се Борлешан, когато Ленъкс потегляше. — Ако те убият, знай, че ще бъдеш отмъстен.
„Ако ме убият, по дяволите, надявам се ти наистина да отмъстиш за мен.“
11.
Ленъкс изчака търпеливо пред вратата на крепостта, докато най-напред един, а след това още един войник от Хората го забелязаха и насочиха оръжията си към него. Накрая вратата се плъзна встрани и един офицер дойде към него.
— Моля ви, може ли да говоря с полковник Мбака? — попита Ленъкс, усещайки, че доста трудно произнася думите.
— Ти кой си?
— Ще ви е трудно да ми повярвате, но името ми е Завиър Уилям Ленъкс и съм от Хората.
— Трудно е меко казано — отвърна офицерът. — Какво искаш и откъде си научил езика ни?
— Полковник Мбака знае всичко за мен. Само ме заведете при него…
— Полковник Мбака е на разузнаване, освен ако вие, Светулките, не сте го убили. Откъде знаеш името му?
— Казах ви, аз съм Завиър Уилям Ленъкс и изпълнявам секретна мисия по поръчка на Департамента на извънземните работи.
— Слушай, Светулко — изсъска офицерът, — вън е петдесет градуса жега и имам много по-приятни занимания, а не да ти слушам измислиците, че си бил от Хората. Пак те питам: каква работа имаш тук?
— Един мой приятел си нарани крака. Искам нашите лекари да му помогнат.
— Нашите лекари ли? — повтори офицерът.
— Точно така.
Офицерът щракна с пръсти.
— Ей така ли?
— Вижте. Знам, че ви е трудно да ми повярвате, но аз съм хирургически трансформирано човешко същество, пратено тук със секретна дипломатическа мисия.
— Ела с мен — офицерът го поведе навътре в крепостта. Ленъкс влезе в сградата и леденият въздух веднага го блъсна.
— Трябва ми някаква мантия или чаршаф да се увия. При операциите промениха и метаболизма ми и сега се чувствам така, сякаш вървя гол по заледена планета.
— Влез тук — и офицерът посочи една стая от лявата страна.
Ленъкс влезе, не видя нищо вътре и се обърна към офицера, но се сблъска с трима въоръжени мъже. Офицерът натисна някакъв бутон от външната страна на стената и включи полупрозрачно силово поле.
— Добре — рече той. — Сега се постарай да ни кажеш кой си ти в действителност и откъде си научил езика на Хората.
— Казах ви. Името ми е Завиър Уилям Ленъкс. Аз съм от Хората, роден съм на Земята, живея на Атина II. Направиха ми пластични операции, за да приличам на Светулка.
— Откъде си научил за Атина II?
— Там живея, дяволите да ви вземат!
— Да, бе — ухили се офицерът. — Ти си точно Ленъкс. Той е единственият Човек, когото Светулките познават по име.
— Питайте полковник Мбака. Той ще потвърди думите ми.
— Откъде знаеш името на Мбака?
— От Нора Уолъс, от Департамента на извънземните работи.
— Никога не съм я чувал.
— Няма причина да я познавате. Тя контактуваше тук само с полковник Мбака.
— Страшно удобно, нали? Точно някоя, за която нищо не сме чували, познава само офицера, който ти знаеш, че в момента не е тук, нали така? А пък ти си единственият сред Хората, когото Светулките познават по име, а? — Офицерът поклати подигравателно глава. — Наистина се надявах вие, диваците, да сте малко по-умни.
— Кога ще се върне Мбака?
— Не е твоя работа.
— Това е работа на всички ни — вбеси се Ленъкс. — Той ще потвърди самоличността ми.
— Тогава просто си иди у дома и чакай.
— Чуйте, по дяволите! Една ранена Светулка ме чака в пустинята! Една Светулка, която иска да разбере дали няма да е по-добре да говори с Хората, отколкото да воюва срещу тях.
— Мислех, че ти си тая Светулка — подигра се офицерът.
— Той няма да чака повече от един ден. Ако го оставим да си отиде, пропускаме прекрасна възможност.
— Възможност за какво? Да оставим две Светулки камикадзе да влязат тук и да унищожат крепостта ни?
— Аз нямам оръжие и това ви е известно.
— Всичко, което ми е известно, е, че тук има затворник, който мислеше, че може да ни заблуди с най-смешната история, която някога съм чувал — Офицерът се накани да излезе. — Ще говоря с теб, когато си готов да ми кажеш истината.
Ленъкс сграбчи ръката му.
— Аз ви казвам истината, по дяволите!
Офицерът реагира с котешка бързина и го отметна към стената.
— Не ме докосвай, Светулко! — изсъска той. Ленъкс се насили да се успокои и да произнесе с възможно най-равен тон:
— Има ли някой от вашите бойци, който е бил тук повече от осем месеца?
— Защо?
— Защото аз бях тук преди осем месеца. Мога да ви припомня неща, които са се случили и които само Хора биха могли да знаят. Те ще разберат, че казвам истината.