— Хубав трик — подметна офицерът. — Аз бях тук, когато спасихме Ленъкс. Нямаше много за спасяване. Кой знае какво сте го правили, копелета такива, преди да пристигнем! — И той се вгледа в Ленъкс. — Искаш да си играеш игрички, а? Добре. Колко души бяхме в спасителния отряд?
— Не знам.
— Колко души те носеха до колата, с която дойдохме дотук?
— Бях в безсъзнание — отговори Ленъкс. — Знаете, че е така.
— Не беше в безсъзнание, когато докторът дойде да те кърпи — парира офицерът. — Как се казва докторът?
— Не знам.
Офицерът се изсмя.
— Не знаеш името на онзи, който ти е спасил живота?
— Бях в шок! — процеди Ленъкс. — Не помня нищо, след като те ме приковаха към земята.
— Страшно удобно! — заяви офицерът. — Ще ти дам един час да си помислиш. После пак ще говорим.
Той си тръгна заедно с тримата пазачи и Ленъкс остана сам в килията. Нямаше дюшек, нито одеяло, нито чешма, нито тоалетна — само четири стени, под, таван и силово поле.
Той отиде в ъгъла, клекна долу и се опря на стената. Защо, да му се не види, трябваше да дойде тук точно когато Мбака го няма? Беше рискувал живота си, за да накара Борлешан да го изслуша и да се съгласи да го последва. Това беше първият малък пробив, а тези идиоти щяха да опропастят всичко.
Ленъкс видя няколко бойци да минават по коридора, чу някакви команди и започна да се притеснява за себе си. След това се замисли за Борлешан, който лежи там някъде в пустинята с подуто като грейпфрут коляно, и гневът измести самосъжалението. Как беше успял още в самото начало да изпадне в такова глупаво положение?
Най-накрая офицерът се върна. Силовото поле угасна за малко, докато той влизаше вътре, после отново забръмча. Двама въоръжени пазачи застанаха пред вратата и насочиха лазерните си оръжия към Ленъкс.
— Помисли ли какво ще ми разкажеш сега? — запита офицерът.
— Разбирам колко невероятна изглежда цялата работа — отвърна Ленъкс, — но всичко е вярно. Ако се съмнявате, защо не ме питате за неща, които само Хората могат да знаят?
— Питах те, но ти не знаеше.
— Казах ви, бях в шок от болка и загуба на кръв. Питайте нещо друго. Питайте ме за плана на крепостта.
— Как, по дяволите, ти хрумна да споменеш тъкмо това?
— Живях тук пет месеца.
— Исусе! Ей, ама вие здравата сте го изцедили това копеле! Чудно ми е как не си е забравил името след всичко, което сте направили с него.
— Това си беше моя грешка. Влязох в забранен район.
— Не ми се оправдавай — прекъсна го офицерът. — Той е бил от Хората и вие сте го накълцали на панделки. Това е всичко, което ми трябва да знам.
— Аз не им се сърдя. Защо вие ще им гоните карез?
— Писва ми вече от тия представления. Смехории — рече офицерът и се наведе почти до лицето на Ленъкс. — Сега те питам съвсем любезно за последен път: кой си ти и какво правиш тук?
— Аз съм Завиър Уилям Ленъкс и търся медицинска помощ за приятеля си, който е Светулка.
Офицерът цапардоса Ленъкс право в лицето.
— Питам пак: кой си ти и защо си тук?
— Няма никаква разлика дали съм Ленъкс или Светулка — изрече Ленъкс, облизвайки кръвта от устната си. — Пратили са ви тук да се сближавате със Светулките, а не да воювате с тях. Приятелят ми се нуждае от медицинска помощ.
Изплющя още една плесница.
— Сближаването със Светулките е друга работа — рече офицерът. — Моята работа е да осигуря безопасността на тази крепост. Кой си ти?
— Завиър Уилям Ленъкс.
Наложи се Ленъкс по-дълго да се свестява от юмручния удар.
— Цял ден само това чувам. Кой си ти?
— Дромеши.
— Така е по-добре. Сега казвай защо си тук.
— Приятелят ми има нужда от медицинска помощ.
— Откъде си се научил да говориш езика на Хората?
— Това е родният ми език.
Нов удар.
— Откъде си научил езика на Хората?
— От Завиър Уилям Ленъкс.
— Кога?
Докато Ленъкс се опитваше да скалъпи отговор, който да не му докара нови удари, юмрукът на офицера се заби в корема му. Той се сви на земята, останал без дъх.
— Не си много умен — рече офицерът. — Мен не ме заболя толкова, колкото теб.
— Кажете на бойците си да свалят оръжията и ще видим кого повече ще го заболи! — освирепя Ленъкс.
— Иска ти се, нали? — изсмя се офицерът, сграбчи брадичката на Ленъкс и изви главата му назад. — Кога научи езика на Хората от Ленъкс?
— В Браканан.
Последва силен удар по главата.
— Ленъкс беше само един ден в Браканан. Не може толкова бързо да си го научил. Къде те учеше?
— Предавам се — изрече Ленъкс уморено. — Вие кажете.
— Държанието ти не ми харесва — заключи офицерът. — Идваш ми тук с най-тъпата история, която някога съм чувал, отговаряш на всички въпроси с лъжи… Не, хич не ми харесва как се държиш. И май не ми идва на ум какво ли може да ми хареса у теб.