— Вероятно ще мине доста време, докато се свържем с тази доктор Нгони и тя ни прати сведенията по субкосмическата радиовръзка.
— И много дни ще минат, преди да имате пациенти Светулки — увери го Ленъкс. — Първо, Борлешан трябва да разнесе вестта, второ, те трябва да свикнат с мисълта, че ние не се каним да ги убиваме още щом ги видим.
— Добре. Нещо друго?
— Да, само едно.
— По-точно?
— Няма значение дали ще наместите коляното на Борлешан или ще го смените. Няма значение дали ще ходи със собствения си крак или с протеза. Но е задължително да не куца и да не чувства никакви болки, разбирате ли?
— Трудно изискване, господин Ленъкс.
— Имайки предвид, че се надявате да избегнете войната и да измъкнете диаманти за милиони оттук, по-скоро бих го сметнал за доста проста задача.
— За писател с мания за величие може и да е така. Но за хирург, който никога не е работил върху Светулки, може би не е.
— Бях писател и някой ден пак ще бъда — отбеляза Ленъкс. — Но точно сега съм Светулка. И ако някой тук реши нещо друго за Борлешан, имам всички шансове да се превърна в мъртва Светулка.
— Не мога да си представя защо сте се загрижил за Светулка, която вече сте осакатил.
— Той има приятели, които са склонни да мислят най-лошото за Хората — отговори Ленъкс и добави кисело: — Поне трийсет-четирийсет милиона такива като него.
13.
Минаха две седмици след възстановителната операция на коляното на Борлешан. Ленъкс прекарваше повечето време със Светулката, привидно за да го успокоява, а всъщност за да научи още за езика и обичаите на неговата раса.
— Ако беше спортист, нямаше да му позволя да ходи поне още два месеца — сподели хирургът с Ленъкс, когато пуснаха Борлешан. — Но ми казаха, че времето ви е скъпо. Свързах се с доктор Нгони и смятаме, че хапчетата, които му дадохме, значително ще притъпят болката. Ако си удари коляното обаче, може пак да го повреди и тогава единственото решение ще е протезата.
— Ще се погрижа да си взема хапчетата — обеща Ленъкс.
— Не бива и да се напряга. Трябва добре да си отпочине.
— Ще се погрижа и за това.
— Казаха ми, че в близките месеци имам възможност да науча страшно много за физиологията на Светулките благодарение на вас — бяха последните думи на лекаря, когато Ленъкс вече излизаше от кабинета му.
— Точно така.
— Моля ви, не ми правете повече такива услуги.
Ленъкс мина през стаята на Борлешан и го изведе до вратите на крепостта, където ги чакаха оседланите им кадеко.
— Как е днес коляното ти? — запита Ленъкс. Двамата яздеха на север към Браканан.
— Боли ме, но щом взема едно от ония малки топченца, болката изчезва.
— Добре, значи не бива да забравяш да ги вземаш, както ти каза лекарят.
— Знаеш ли, Дромеши, понякога си мисля, че тия топченца може и да са измама.
— Ако мислиш, че не действат, опитай се да повървиш около лагера утре сутринта, преди да си глътнал едно — предложи Ленъкс.
— Не ме разбра — помъчи се да обясни Борлешан. — Мисля, че те са начин Хората да ни държат в постоянна зависимост. Вярно е, че техният лекар ми намести крака, но е вярно и че не мога да се движа без помощта на топченцата. Сигурно ще трябва след време да ида пак в аванпоста да ми дадат още.
— Ти не си ме разбрал — отвърна Ленъкс. — Аз говорих с лекаря. Той трябваше да разреже крака ти и да поправи капачката на коляното, после заши много сухожилия и мускулни връзки. Това е голяма намеса в твоя организъм и предизвиква силни болки, докато оздравяваш. Тези топченца притъпяват болката. Теб пак те боли, но не можеш да я почувстваш. Тя ще намалява всеки ден и когато топченцата свършат, болката ти ще е изчезнала и вече няма да имаш нужда от тях.
— Как може топченцето да притъпи болката? — попита Борлешан с нотка на подозрителност.
— Не знам — рече Ленъкс. — Не съм от Хората. Но я си представи, че те ранят в крака. Ако направиш стегната превръзка над раната, за да спреш кръвта, кракът ти ще изтръпне. Той пак си е ранен и щом отпуснеш превръзката, болката се връща. Но докато превръзката стои стегната, болката я няма. Струва ми се, че тези топченца правят нещо подобно, ама не отвън, а отвътре.
— Това прилича на магия — отсече Борлешан.
— Магия, която те са склонни да споделят с нас.
— Ще дойда с теб, когато говориш с Чоманчи, и ще го накарам да постигне споразумение с хората, стига да е честно. Ние трябва да овладеем това знание.