— Тук съм от пет минути. Какво можете вие да знаете за поведението ми?
— Знам, че не сте написал нито дума. Знам, че ви натъжава мисълта да останете Светулка, както и мисълта да се върнете в човешко тяло. Знам, че ние трябваше да ви потърсим за операцията, която е насрочена за тази вечер, знам и че не се опитахте да ускорите процеса. Знам, че…
— Добре — прекъсна я той. — Значи психиатрите ви са си свършили добре работата. Следователно?
— Следователно аз имам предложение за вас, господин Ленъкс.
Ленъкс се напрегна.
— Не е задължително да ограничите избора си на тяло между Хора и Светулки.
— Продължавайте — подкани я Ленъкс с надеждата чуждопланетният глас да не издава вълнението му.
— Департаментът на извънземните работи е много доволен от работата ви — поде тя. — Ако се интересувате, ще помислим за по-нататъшно сътрудничество с вас в друга подобна мисия.
— Къде?
— В момента имаме четири планети. Във всеки случай вие ще представлявате интересите на Републиката. — Тя направи малка пауза. — Доктор Нгони и екипът й са готови да ви превърнат в обитател на който свят си изберете. Или, ако искате, ще окажем чест на нашия свят и ще ви превърнем пак в Завиър Уилям Ленъкс.
— Кои са четирите планети? — запита той, без да обръща внимание на последното изречение.
Нора включи компютъра.
— Мога да ви ги покажа.
— Искам да си запазя нощното зрение — заяви внезапно Ленъкс. — И рефлексите. И инфрачервеното зрение. — Той спря замислено за момент. — И искам повече пръсти. Или пипала. Или каквото там се използва за манипулиране с нещата.
— Ограничени сме от расите, с които работим — напомни му Нора. — Може би ще искате да видите някои холограми?
— Непременно.
— И да чуете записи от основните им езици. Няма да ви изпратим там, където не ще разбирате какво ви казват.
— Ще разбирам — увери я той.
— След като направите избора си, трябва пак да поговорите с доктор Нгони и тя ще ви обясни всички хирургически детайли, а може би ще трябва да подпишете още една декларация.
— Да, да — рече разсеяно Ленъкс. — Сега ми покажете расите.
— С удоволствие. Но първо искам да ви уверя колко се радвам, че пак ще работим заедно.
— Кой би си помислил, че пак ще правя това? — подхвърли развеселено Ленъкс.
— Кой, наистина? — съгласи се Нора с лека усмивка, докато компютърът изваждаше на екрана изображението на някакво изящно, многоцветно чуждопланетно същество.
20.
Изобщо не приличаше на Светулка. Но и Артизмо изобщо не приличаше на Медина. Това беше влажна, душна планета, обрасла с джунгли и пълна със странни създания. А Ленъкс носеше тялото на най-странните сред тях, на разумната раса, която Пионерският корпус беше кръстил Ястреборозите.
Всъщност той беше там, за да помогне за освобождаването на четирима пионери, които картографирали планетата, когато били нападнати и пленени от Ястреборозите. Не бяха поискали никакъв откуп за тях и понеже местните отказваха да преговарят с дипломати от рода на Хората, там трябваше да иде фалшив Ястреборог — Ленъкс, да проучи положението и да измъкне пленниците.
Това тяло беше предназначено да улесни задачата му. Беше ниско и набито, страшно силно, способно да вдига неимоверно тежки неща и да нанася смъртоносни удари на много по-големи от него същества. Кожата беше дебела и на плочки — същинска броня, и с изключение на лицето, дланите и стъпалата беше покрита с къси пера, пъстра смесица от жълто, оранжево и синьо, които го пазеха от постоянните валежи.
Краката му харесаха още от самото начало. Когато вървеше през джунглата, голямото му тегло ги вкарваше на петнайсетина сантиметра в калта. При това те леко се изкривяваха, а когато ги измъкнеше, веднага възстановяваха формата си, така че движението му никога не се затрудняваше.
Имаше по два палеца от двете страни на всяка длан и в скоро време започна да се чуди как Хората могат да правят толкова много неща само с по един палец на ръцете. Въпреки големината и тежките кости ръцете му можеха да извършват и най-деликатни манипулации.
По гладките му длани имаше мрежа от пори, по-големи от всички, които беше виждал. През тях можеше да усеща вкусове и миризми. Това също беше хубаво, защото еволюцията бе пропуснала да снабди Ястреборозите с ноздри и носни канали.
Ушите му бяха малки и заострени, едва побиращи се в стандартите на Хората, а слухът му беше доста по-слаб, отколкото на Светулките. И за голямо свое съжаление вече не разполагаше с нощно зрение. Това го правеше доста по-бавен, защото въпреки огромното си тегло и бронираната кожа не му се искаше да се натъкне на животните в джунглата, които ставаха за храна, докато не ги види пред себе си.