Водачът му се казваше Елорми и много се притесняваше от ниския си ръст. Ленъкс го бе сметнал за младеж, но той беше възрастен и за да докаже стойността си в това изключително материално общество, с радост се заемаше с уморителни и опасни задачи. Без съмнение затова бе приел и да съпровожда Ленъкс до пленниците от Пионерския корпус.
Елорми, изглежда, също като Ленъкс обичаше да върви, без да говори, и денят мина без произшествия. В късния следобед Ястреборогът измайстори примитивен навес от гъвкава лоза, намери един камък и уби малко животно, подобно на гризач, от безопасно разстояние — безопасно не заради евентуално нападение от страна на животното, а достатъчно далеч от емоционалните му излъчвания. Изядоха го сурово и Ленъкс отново се възхити от забележителната работа на Беатрис Нгони и екипа й върху вкусовите му рецептори и храносмилателната му система.
— Утре сутринта ще пристигнем до заграждението на Шумарио — каза Елорми — и там ще се разделим.
— Благодарен съм ти, задето дойде с мен.
— Как смяташ да ги спасиш?
Ленъкс трепна изненадан.
— Кого да спася? — запита с изумление.
— Пришълците.
— Какво те кара да мислиш, че съм тръгнал да ги спасявам?
— Ти си тук заради това, нали?
Ленъкс беше наясно, че Елорми веднага ще усети, ако излъже, и предпочете да не отговаря.
— Бях с теб цял ден — продължи Елорми — и знам, че каквото и да си, ти не си дроика независимо от външния си вид.
— Тогава защо не се опита да ме убиеш? — запита Ленъкс.
— Защото не улавям враждебност в теб.
— Дори и да е така, те са пленници на бройките. Защо не се опитваш да ме спреш?
— Гневът и агресията, които излъчват пленниците, разстройват всичко живо наоколо. Струва ми се, че е по-добре да си идат.
— Тогава ще ми помогнеш ли?
— Ако ми направиш една услуга в замяна.
— Каква?
— Пленниците идват от друг свят, нали?
— Така е.
— А има ли и други светове?
— Много повече, отколкото можеш да преброиш — отвърна Ленъкс.
— Баща ми е разказвач на приказки, както е бил баща му преди него и неговият баща преди него. Някой ден, когато вече ще бъда много стар, за да паса боиша или да върша другите си задължения, и аз ще стана разказвач на приказки.
Ленъкс се вгледа изненадан в него.
— И това какво общо има…
— Приказките, които баща ми и дядо ми разказваха, са все едни и същи — продължи Елорми. — А аз искам да открия нови приказки за разказване. Искам да посетя други светове и като се върна, да смая въображението на моя народ с чудеса, които те никога не са виждали. — Той направи малка пауза. — Това е моето предложение. Ще ти помогна, ако и ти ми помогнеш.
„Гръм да ме удари! Пернат и рогат разказвач на приказки да иде да живее гол-голеничък на чуждопланетен свят!“
— Елорми — каза Ленъкс, — сделката е сключена.
21.
Ленъкс газеше в мочурището, учудвайки се как краката му се свиват, когато ги измъква със сила от тинята. Утринният дъждец го мокреше, но не можеше да проникне до кожата му през перата.
Бяха вървели през по-голямата част от нощта. Ленъкс забеляза в далечината да се очертава онова, което явно беше заграждението на Шумарио. Високата може би два и половина метра ограда бе направена от грубо издялани дъски и той не можеше да види какво има вътре.
— Голям двор само за четирима пленници Хора — подхвърли той, когато с Елорми спряха на около една миля, за да го поогледат.
— Какво е това Хора? — запита Елорми.
— Така пришълците наричат себе си.
— Аха, — И след кратка пауза: — Там има и боиша.
— Ами стражи?
— Няколко.
— Колко? — настоя Ленъкс.
— Има ли значение? Дроики сме, няма да ни обърнат внимание.
— Ами след като им измъкнем пленниците?
— Няма и да разберат, че са се измъкнали.
На Ленъкс му се прищя да може да вдигне вежди, защото се учуди на това изявление, но просто замълча и продължи да оглежда заграждението. Беше почти четиристотин на двеста метра, удобно за отглеждане на няколко хиляди боиша. Те сигурно щяха да излязат навън да пасат, когато спре да вали. Той още веднъж внимателно претърси с очи района, проклинайки за пореден път зрението, което му бе дал екипът на Беатрис Нгони, и се огледа за Ястреборози. Не видя никакви следи от тях.
— Къде са всички? — запита той.
— Повечето ще останат под навесите, докато спре да вали — отговори Елорми. — Някои пазят пленниците. Други може да са извели животните си на паша извън заграждението.