22.
Нора Уолъс вдигна глава от бюрото си и видя една добре облечена жена, застанала пред нея.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — запита я тя учтиво.
— Дойдох да ви спра да унищожите Завиър Ленъкс — отвърна Анджела Стоун, мъчейки се да сдържа емоциите си.
— Вие трябва да сте…
— Агентката му.
— Щях да кажа „бившата му съпруга“.
— И това също.
— Опитвах се да се свържа с него много пъти, след като си дойде от Артизмо — обясни Нора, — но той отказва да отговори на съобщенията, които му пращам.
— Какво смятате да правите? — запита хапливо Анджела. — Да го превърнете в още някое чудовище ли?
— Изборът е негов — натърти Нора. — Изглеждате ми много разстроена, госпожице Стоун. Моля, седнете.
Анджела седна на стола, който Нора й посочи, и я погледна. Когато стана ясно, че Нора няма да проговори първа, тя каза:
— Той вече не е човешко същество!
— Разбира се. Сега е Ястреборог.
Анджела поклати глава.
— Не. Не разбирате.
— Тогава може би ще ми обясните.
— Когато се върна сега, е по-различен, отколкото след като беше станал Светулка. Беше в депресия, въртеше се безцелно из къщи, беше неконтактен, но все още беше човешко същество под онази външност.
— А сега усещате, че вече не е, така ли?
— Преди четеше всичко, каквото му попадне — отговори Анджела, спря за миг с разстроено лице и гласът й потрепери. — А когато се върна от Артизмо, махна от къщи всичките си книги и записи.
— Може би има нови интереси — предположи Нора.
— Има. Махна химическия душ и инсталира нов, с истинска вода. Сега седи по десет-дванайсет часа под водата. Просто седи. Не се къпе, не си пее, не прави нищо.
— Новото му тяло е създадено за свят, където вали през повечето време — обясни Нора. — Ако само това е проблемът…
— Надали! — прекъсна я Анджела. — Едва го отървах от затвора!
Нора Уолъс сви вежди въпросително.
— Съседът му си донесъл от Земята две котки преди около година. Едната тъкмо се била окотила. — Тя спря, за да се овладее. — Полицията го арестува, след като убил и изял всичките котенца заедно с майка им!
— След като какво?
— Добре ме чухте! Това вече не е Завиър! Когато не стои под душа или не убива малки беззащитни животни, той просто седи. Никога не говори, нито отговаря. Обичаше да слуша музика. Сега не иска да чуе и един тон.
— Работи ли изобщо? — запита Нора.
— Не, нищо не е направил.
— Говорил ли е с вас за преживяванията си на Артизмо?
Анджела поклати отрицателно глава.
— Питах го, но каза, че няма да разбера за какво става дума. — Тя направи усилие да прикрие страха си. — Вярвам му. Господ знае, че не мога да разбера вече нищо, свързано с него!
— Съчувствам ви, госпожице Стоун. Но не разбирам какво очаквате аз да направя.
— Превърнете го пак в човешко същество. И му осигурете психиатрична помощ, някой, който да открие истинския Завиър Ленъкс, докато още може да се стигне до малкото, останало от него.
— Той е същество със свободна воля, също както сме вие и аз — отговори Нора Уолъс. — Не мога насила да го карам да се върне при рода на Хората, ако не иска.
— Той е същество, така е — потвърди Анджела, — но не като мен и вас. Наблюдавах го оня ден как гледаше през прозореца към едно дете. Изплаши ме до смърт. Изглеждаше… Гладен… — Тя замълча и погледна Нора. — От вас дойде подтикът му да сменя телата си. Вие сте длъжна да го върнете в първоначалния му вид.
— Това не зависи от мен. Решението е негово.
— Той не е способен да взема разумни решения.
— Може би е по-разумен, отколкото го смятате. Справи се блестящо и с двете си мисии.
— Не ме е грижа за проклетите ви мисии! — избухна Анджела. — Безпокоя се за Завиър!
— Той спаси четири човешки същества с огромен риск за себе си, докато беше на Артизмо — отбеляза Нора. — Това звучи ли ви чуждопланетно?
— Той иска да убива и да яде деца, а вие ми говорите за него като за някакъв герой! — Анджела спря, правейки почти физически усилия да се овладее. — Не го познавате така, както аз го познавам. Живях три години с него и една от причините, поради които го напуснах, е тази, че той е един от най-егоцентричните Хора, които някога съм срещала. Казвам ви го, защото въпреки многото си добродетели истинският Завиър никога няма да се отклони и на милиметър от пътя си, за да помогне на друго човешко същество, ако не види зад този случай книга или история.