Намери две дървета, отдалечени едно от друго на около три стъпки, отмести капачето на върха на езика си и заизхвърля оттам лепкавата полупрозрачна материя, от която щеше да оформи паяжината си. Заснова напред-назад между дърветата, изтегляйки нишка след нишка. Стори му се, че тъканта не е много здрава, затова затъка и нагоре-надолу, оформяйки паяжина от около триста малки квадратчета, която започваше на около пет сантиметра от земята и беше висока почти три стъпки.
После, понеже някакъв инстинкт му подсказа, че вероятността тъкмо тази паяжина да има непосредствен ефект е нищожна, той изтъка още няколко на равни интервали, покривайки двайсетина декара.
След това се затъркаля сред дърветата, търсейки други Чекръци. Осъзнаваше цвъртенето на птиците и сумтенето на малките, подобни на гризачи животинки, лекото подраскване, идващо от насекомите, които ровеха под земята. Вкусът на далечна вода дойде до езика му, но новото му тяло нямаше нужда от нея. Щеше да си набави цялата влага, която му беше необходима, от телата на убитите животни.
След няколко минути тръгна по обратния път, защото не искаше много да се отдалечава от паяжините си, а и не беше надарен с инстинктивна привързаност към някакво място. Провери всички паяжини, но не откри нищо и разбра, че слънцето е почнало да залязва.
Бяха му казали, че Чекръците са крайното звено на хранителната верига на Тамерлан, но реши да не вярва на това, докато не опознае по-добре планетата. Ето защо се зае да си търси подслон за през нощта. Намери едно дърво с хралупа, намъкна се вътре и направи всичко възможно да не обръща внимание на глада си, докато се приготвяше да заспи.
Усети тревога. Беше установил контакт със Светулките едва три часа след кацането си на Медина, беше се натъкнал на Ястреборог още в края на първия си ден на Артизмо. Но тук, на Тамерлан, не само не бе установил още никакъв контакт, но дори нямаше и най-малка представа какво да прави, ако наистина се натъкне на друг Чекрък. Междувременно беше страшно огладнял в тази гора, за която новите му сетива подсказваха, че е пълна с дивеч.
Събуди се от песента на птиците, разбра, че е изкарал цялата нощ, без да му се случи нещо лошо, измъкна се с вълнообразни движения от хралупата и отново обиколи паяжините си.
Нищо. Нито дори насекомо.
Затъркаля се из гората и този път отиде малко по-надалеч, отколкото предния ден, търсейки други Чекръци. Не откри нито един. На всеки два-три часа се връщаше, за да провери дали най-накрая се е уловило нещо. През останалата част от деня изтъка още дузина паяжини.
По залез слънце направи последна обиколка на всички паяжини, но без резултат. Макар още да не бе попаднал на следи от хищници, малки или големи, все пак реши да не прекарва нощта, сврян неудобно в хралупата на дървото, а легна до него.
Събуди се малко преди зазоряване, непоносимо гладен. Пак провери паяжините и пак без резултат.
От досадно положението беше станало отчайващо, затова реши да напусне този район и да иде някъде, където има по-голяма вероятност да улови нещо. Насочи се точно на запад и след около два часа попадна на паяжина с такава сложна плетка, че остана поразен — тя беше същинско произведение на изкуството. Имаше фини шарки, едва уловими извивки и ъгли, които оформяха почти хипнотизиращи геометрични мотиви.
На около десет метра по-нататък се натъкна на още една подобна паяжина и в нея откри уловена малка птичка, която отчаяно се мъчеше да се освободи. Ленъкс се хвърли върху птичката, уби я с едно захапване и я погълна на три хапки.
Не се наяде кой знае колко, но усещаше, че ще бъде сит поне до края на деня, ако не успее да хване собствена плячка. Продължи да изучава паяжината, чудейки се дали нещо в шарките й е привлякло птичката, когато някакво едро кръгло тяло се блъсна в него и го обърна по гръб.
Тъй като в този момент не се беше свил на топка, Ленъкс се намери прилепен до земята, а Чекръкът, който го беше нападнал, се преобърна, заобиколи го и пак го нападна, този път фронтално. Ленъкс успя да се обърне по корем, едва отби атаката на Чекръка, сви се на топка и се отърколи на около двайсет метра по-нататък.
Понеже никой не тръгна да го преследва, той спря, обърна се и се приготви да посрещне противника. Беше Чекрък, голям почти колкото него, и не показваше признаци, че иска да го прогони. Пренесе тежестта от дясната на лявата си страна с леко полюляване, изплези език към него и започна да го наблюдава така уверено, сякаш имаше очи.