Ленъкс искаше да обясни на Чекръка, че няма лоши намерения, че е взел животното само защото е много гладен, но не знаеше как да общува с него.
Тъй като противникът не правеше никакви агресивни движения, Ленъкс се търкулна на няколко стъпки към него. Внезапно Чекръкът се изопна, после сви тялото си в плътно кълбо. Ленъкс прие това като предупреждение и спря.
Двамата останаха така повече от час. Всеки път, когато Ленъкс отидеше малко по-близо — сега вече напредваше със сантиметри, — Чекръкът се напрягаше и се приготвяше да го нападне. А когато отстъпеше, онзи се успокояваше. Когато разбра, че той няма да остави паяжината си, че всъщност Ленъкс беше навлязъл в неговата територия, накрая реши да се оттегли.
Нямаше представа как да се върне до собствените си паяжини, а и не му беше до тях. Явно беше необходимо да потърси по-сложни, затова продължи напред. На около километър и половина по-нататък откри няколко паяжини с различна шарка, но много подобни една на друга, което го наведе на мисълта, че сигурно е попаднал на територията на друг Чекрък. Малко животинче, подобно на гризач, се мяташе в едната, но Ленъкс изчака да се свечери, преди да се доближи и да го изяде. Докато ядеше, очакваше да го нападнат, но нищо не се случи и след като се наяде, той продължи, като в тъмнината разкъса няколко паяжини.
На другата сутрин попадна на немаркиран район, около триста метра по-нататък, и започна да тъче паяжините си. Не знаеше точно каква шарка кое животно ще привлече, но разбираше, че онези, които вършат работа, са доста по-сложни от първите му опити. Започна с голям четириъгълник, изтъка на средата му кръст и след това, тръгвайки от центъра, започна да изтегля колкото може по-сложни мотиви. Не умееше да върши тази работа толкова добре, колкото му се искаше, но когато свърши, се изтъркаля малко по-назад и прецени, че е направил едновременно капан и произведение на изкуството. Надяваше се да върши по-добра работа като капан.
Прекара остатъка от деня в изплитане на още дузина паяжини и легна да спи в мъховидната растителност край последната.
Когато се събуди и обходи паяжините, намери всичките празни.
Докато се мъчеше да разбере какво не е направил както трябва, през ума му мина мисълта, че може и да умре от глад, преди да узнае дали Чекръците са разумни същества.
25.
Ленъкс предприе следващото си опознавателно пътешествие в своя нов свят. На два пъти се натъкна на други Чекръци. Никой от тях не се показа враждебно настроен, но и той не се опитваше да открадне храна от тях. И двамата го наблюдаваха внимателно, докато тъчаха паяжините си, обаче не се опитаха нито да се доближат до него, нито да го прогонят.
Тъкмо когато бе решил, че Чекръците са раса от самотно живеещи същества, обитаващи маркирани територии, той се натъкна на трима индивиди, които тъчаха паяжините си заедно. Бяха на около една стъпка един от друг и изглеждаше, че работят съгласувано. Всеки отиваше да инспектира работата на другите и след това се връщаше при собствената си паяжина.
Значи в края на краищата те не бяха раса от самотници. Ленъкс предпазливо се доближи до тях, а тримата спряха и се обърнаха към него. Искаше да им обясни, че идва с мир, но тъй като нямаше гласни струни, просто се изтъркаля на няколко стъпки до най-близката паяжина и се приготви да бяга — или да се търкаля, — за да спаси живота си, ако те решаха да го нападнат.
Чекръците го наблюдаваха напрегнато в продължение на пет минути, а след това един по един се върнаха към паяжините си, без повече да се интересуват от него. Той се приближи още малко, но никой не му обърна внимание.
Накрая, като не можеше да измисли какво още да направи, реши да си тръгне. Обърна се и се затъркаля през гората, опитвайки се да разбере това, което бе видял. Те общуваха ли помежду си? Ако общуваха — по какъв начин? Това разумна комуникация ли е или просто събиране на трима Чекръци, които са имали затруднения поотделно да ловят плячката си, както му се бе случило на него, и са решили да обединят ловните си средства? Ако е така, това беше ли признак на разум?
Разбра, че единственото нещо, което би могло да предизвика нападение, беше да открадне плячката на друг Чекрък. Това обаче не направи нещата по-лесни. Докато не се научеше да плете по-сложни паяжини, беше обречен да ограбва чуждите. Нещо повече, самото нападение не беше непременно признак на разум. Всички — и дребните насекоми, и едрите хищници, пазеха териториите си и прогонваха нашествениците, които имаха намерение да им отнемат плячката.