Отново имаше очи — огромни, многофасетни, способни да виждат в почти абсолютна тъмнина. Ушите му бяха големи и можеха да различават звуците на определена цигулка в ансамбъл от петдесет инструмента, свирещи една и съща мелодия.
В лице донякъде приличаше на огромно насекомо, но тялото му определено беше като блестящ сребрист куршум. Китките му — всъщност ноктите му — израстваха от краищата на мембранните му крила. Краката му — трите му крака — не ставаха особено за тичане, но стъпеше ли някъде, от мястото му можеше да го изтръгне едва ли не само някакъв мощен ураган. И накрая, дланите и стъпалата му бяха снабдени със смукателни чашки, с чиято помощ беше способен да се изкачва и по най-стръмни хълмове, да спира на всяка височина и във всяко положение, без опасност да падне на земята.
Този път мисията му беше съвсем проста. Деветстотинте колонисти Хора, заселили се на Монтичело IV, бяха нападнати от вирусна епидемия. Причинителят й се пренасяше от микроскопични метилоподобни червеи, които живееха и се размножаваха във водните запаси на колонистите. Резервоарите бяха успешно дезинфекцирани, но цялата колония бе вече заразена. Болестта имаше дълъг инкубационен период, също както СПИН преди две хилядолетия, и без лекуване заразеният почти винаги умираше.
Точно когато изглеждаше, че няма лек за това заболяване, лекарите, командировани на Монтичело IV, откриха, че Певците — единствената местна разумна форма на живот, имат в кръвта си микроби, които убиват този вирус. Литър кръв от Певец съдържаше точно толкова микроби, колкото да се излекува едно човешко същество.
Тъй като болестта много дълго оставаше скрита, а Републиката не искаше да се проявява като агресор, дадоха на Ленъкс три месеца. През това време той трябваше да кацне на Монтичело IV, да установи контакт с Певците и да ги убеди да дарят достатъчно кръв, за да се сложи край на епидемията. Ако откажеха, щяха да дойдат военните, да вземат насила десетки литри кръв, като със сигурност щяха да пролеят много повече, отколкото бе необходимо.
Ленъкс изтъкна, че три месеца не са достатъчни, че вероятно толкова ще са му необходими, за да научи зачатъчния им език, но Департаментът на извънземните работи не беше склонен да му отпусне повече време. Имаше три възможности: да приеме условията им и да стане Певец; да си остане Чекрък или да се върне обратно в човешко тяло. Нямаше четвърти изход.
Когато узна възможностите, той не учуди никого с избора си.
29.
Както първоначално му се стори, повечето Певци живееха в тучни зелени ливади. Случваше се да се залутат към пътечките, водещи до съседни долини, също населени с Певци, но тогава някой страж се спускаше от хълма, реейки се грациозно в отвесно издигащите се струи топъл въздух, и ги предупреждаваше с мелодичния си чуруликащ глас да се върнат назад.
Поне това бе заключението на Ленъкс, след като ги бе видял от голяма височина. После корабът на Републиката го остави на няколко километра от първата от няколко свързани помежду си долини. Той пое дълбоко глътка свеж въздух и в ноздрите му нахлу непривична миризма, толкова сочна и примамлива, че устата му се напълни със слюнка. Последва аромата и скоро стигна до една долина. В нея имаше може би петдесетина обитатели и той разбра какво го е привлякло натам. Всички бяха женски, а някои — разгонени.
Беше навлязъл на не повече от десет стъпки навътре в долината, когато чу над главата си остра висока мелодия. Погледна нагоре и видя един Певец, който пикираше към него с разперени нокти и раззината челюст.
Отскочи настрана в последния миг и докато Певецът разперваше крила и набираше височина, Ленъкс се впусна да бяга на трите си крака, придържайки се към склона. Певецът направи още три опита да го достигне, но той вече се бе озовал в буферната зона между първата и втората долина.
Ленъкс спря задъхан и се опита да си изясни какво се бе случило. Беше навлязъл в долина, населена с женски, и само след миг един мъжки индивид го бе нападнал. Защо? Територията си ли пазеше Певецът или харема си? Или и двете?
Проходът между долините беше дълъг седемдесетина метра. Ленъкс стигна до самия му край. Във втората долина също имаше няколко женски, а като се огледа, забеляза и двама мъжкари, които се рееха във въздуха и явно се готвеха за двубой. Сблъскаха се с ужасяващ удар и по-дребният веднага полетя стремглаво към земята. Успя да разпери крила точно преди да тупне долу и се стрелна нагоре към по-едрия мъжкар. Не успя да улучи вертикален поток топъл въздух, който да го издигне високо над долината, и се приземи върху склона на около две трети от височината. По-едрият налетя върху него с нокти и зъби, а дребният започна да се отбранява, отстъпвайки крачка по крачка на заден ход нагоре към върха на хълма. Когато стигна най-горе, изведнъж се гмурна някъде и Ленъкс го изгуби от поглед.