Ленъкс прекара остатъка от деня, скрит в прохода, като наблюдаваше ту едната долина, ту другата, в които двамата доминиращи мъжкари гонеха други, които час по час се осмеляваха да ги предизвикват на бой.
Накрая точно след зазоряване на следващата сутрин някакъв мъжкар влезе във втората долина, идвайки от друга, свързана с нея. Но за разлика от онези, които се зарейваха над нея и предизвикваха Певеца, бдящ най-горе на ръба, този тръгна по земята, сниши се, обви глава с ръце и отпусна вяло крила. Певецът го изгледа веднъж-дваж и повече не му обърна внимание, а новодошлият спря при потока, утоли жаждата си и продължи към прохода, където се криеше Ленъкс.
Когато напусна долината, той свали ръце от главата си и продължи да върви изправен. Стигна до мястото, където се криеше Ленъкс, и започна да му говори с напевния си чуруликащ глас. Ленъкс се опита да отговори, повтаряйки чутите звуци, но събеседникът му не можа да го разбере, затова той престана да говори и се загледа в Певеца, очаквайки да види какво ще стане.
Певецът му изпя още една мелодия, след това го отмина и влезе в първата долина, като пак се приведе и сложи ръце над главата си. Това беше поза на подчинение, отсъди Ленъкс и реши да я имитира, тръгвайки на няколко крачки след Певеца. Не вдигна поглед, докато прекосяваха долината. Но и Певецът, който се рееше горе, не се опита да ги нападне, така че двамата преминаха без никакви наранявания.
Онзи, когото бе последвал, се обърна и пак му изчурулика нещо. Ленъкс не отговори, но със знаците, които можеше да направи с ръце, се опита да обясни, че иска да върви заедно с него. Певецът пак изчурулика нещо и тръгна, а Ленъкс го последва.
Изминаха така около шест-седем километра и стигнаха като че ли до същата река, която течеше през долините. На плитчините бяха накацали стотици мъжкари и Ленъкс забеляза, че повечето са или много стари, или много млади. Онези, които изглеждаха на средна възраст, имаха белези от скорошни рани.
Повечето ловяха риби или насекоми и Ленъкс се присъедини към тях. Знаеше, че новото му тяло е в състояние да смели всичко — можеше просто да си откъсне плодове от близките дървета, но усещаше и че му трябват белтъчини от животинска храна.
Другите Певци използваха примитивни мрежи, за да ловят риба. Ленъкс обаче нямаше никакво желание да прекара цял ден или няколко дни в хвърляне на мрежи, затова нагази в реката, наведе се и разпери примитивните си крила точно над водата. Рибите търсеха убежище от горещината и се втурнаха към изкуствената сянка, направена от Ленъкс. Той потопи много внимателно пръстите си във водата и когато една рибка преплува между тях, ги сви, сграбчи я и бързо я хвърли на брега. След като повтори опита си още един-два пъти, доста Певци се събраха да го гледат с нескрито любопитство.
Ленъкс изхвърли на брега шест риби, изправи се и се отдалечи от реката. Даде една на спътника си и подхвърли четири на четирима съсухрени стари Певци, които сякаш не бяха яли доста отдавна. Старците грабнаха рибите и избягаха с тях, но онзи, който го бе довел до реката, седна до него и почна да яде.
Ленъкс вдигна въпросително своята риба и Певецът каза нещо. Той го повтори, онзи поправи произношението му и така започна езиковото обучение на Ленъкс. До залез научи тридесетина думи и беше уверен, че до една седмица, може би дори по-рано ще може да изговори най-важните си молби. В края на краищата, както всички езици, и този се научаваше с повтаряне и усърдие.
През деня, когато не учеше нови думи, той анализираше видяното до момента и стигаше до някои приблизителни заключения. Основният социален ред тук приличаше на реда при някои стадни животни, които беше виждал на Земята и другаде. Доминиращите мъжкари маркираха територията си — в този случай долините, опитваха се да задържат всяка женска, която влезеше вътре, и да не я пуснат да излезе. Някои претенденти се мъчеха да им оспорват трона, да ги победят в битка и да им вземат харемите. Останалите мъжкари, много младите и престарелите или онези, които бяха твърде слаби, за да се бият, живееха в ергенски колонии в покрайнините. Някои се готвеха за деня, в който щяха да победят доминиращите мъжкари и да спечелят харемите им, други пък си спомняха отдавна отминалото време, когато и те са имали хареми, а трети — Ленъкс беше уверен — просто си лекуваха раните и брояха дните, преди да се опитат пак да нападнат Певците, които патрулираха над долините си от висотата на склоновете.