— Слабостта и болката в тялото му не го измъчват толкова, колкото пораженията, нанесени върху същността му.
— Двойното виждане, за което говореше ли?
— Да. Обикновено той усеща нещата на цяла миля, което е направо невероятно дори за Езерняк. Сега не усеща на повече от стотина крачки. Лечителят обясни, че така щял да разбере кога същността му започва да се възстановява — щом усетът му стане както преди.
Уит премигна.
— Значи… той може ли пак да създава? Както стана с купата?
Брат й бе невероятно впечатлен от купата. И с право.
— Още не. Не се е оправил. — Спомни си някои от прекрасните трикове, които Даг правеше със същността си, и въздъхна. Когато се любеха, Езерняците включваха и тялото, и същността си и влагаха умения, за които фермерите дори не бяха сънували, но Фаун нямаше никакво намерение да обяснява тези подробности на брат си.
Уит поклати глава и се намръщи.
— Хич не му е мястото тук.
Фаун засенчи очи с длан.
— Защо? Според мен се справя чудесно със сърпа.
— Първо шапката.
— Аз съм му я правила! Същата е като твоята.
— Значи затова не я оставя. Какво ли не е готов да направи за теб! Само че… — Уит махна неопределено с ръка. — Даг изглежда както трябва на злобния си кон. Лъкът му отива, вижда се отдалече, сякаш се е сраснал с ръката му, дори стрелите му летят точно натам, накъдето иска. Не съм го виждал да вади огромния си нож, но нямам никакво желание да съм срещу него, когато все пак го извади.
— И с право — съгласи се Фаун.
— Ама като му дадеш я сърп, я вила или ведро, просто личи, че мястото му не е тук — все едно да впрегнеш някоя дългокрака кобила да оре. — Той кимна към оградата около пасището.
Суолоу, бързата сива кобила, която Даг бе изпратил в Уест Блу като брачен дар според обичая на Езерняците, наостри уши. Изглеждаше елегантна като лунна светлина, заблестяла по водата, бърза като устремен по склона поток дори когато бе неподвижна. Зад нея черното жребче Дарклинг, сякаш гордо от възхитените им погледи, подскочи и затича в кръг с вирната опашка.
Грейс стоеше отегчено, тъмната й кестенява козина изглеждаше топла и лъскава на слънцето. Капризният Копърхед бе оставен в изгнание в малко ограждение встрани от старата плевня, а двата млади коня за оран, които бе докарал Уит, поради което бяха станали известни като „отбора на Уит“, пасяха кротко на няколко крачки встрани. Уорп и Уефт бяха симпатични, яки и на пръв поглед полезни животни, но ставаха само за работа.
— Суолоу беше уж подарък за мама — въздъхна Фаун. — Тя едва ли може да я язди.
Уит изсумтя:
— Ха! Че тя е ужасена. Аз направих няколко обиколки на пасището, обаче тази кобила препуска така, че имаш чувството, че ще паднеш от небето, ако те хвърли.
— Даг не я изпрати, за да стои бездейна. Мислех, че ще я обучиш да тегли каруцата.
— Това може. Татко е намислил да я заплоди отново, това е сигурно. Стига да намерим достоен за нея жребец. Говореше за Тръстфул на чичо Хок или за лъскавия жребец на Съни Соуман.
— Тръстфул става — подхвърли безизразно Фаун. И добави: — Татко и мама нали нямат намерение да скопят Дарклинг? Снахата на Даг, Омба, много се тревожеше за това.
— Да скопят такова жребче? Ти луда ли си? Само си помисли колко ще струва след някоя и друга година! Ще е опора и за майка си на старини, а и за нашата майка.
Фаун кимна доволно, спокойна заради Омба.
— Значи всичко е наред. — След това добави: — Точно преди да заминем, Грейс беше заплодена от един изключителен Езерняшки жребец, казва се Шадоу. — Случило се бе съвсем случайно, но това бе отделен въпрос. — Даг казва, че ще роди чудесно жребче напролет. Щяло да прилича на него, но да вземе нейния характер.
Уит се ухили.
— Става, стига да не се получи обратното.
— Стига де! Грейс е красива кобила, по свой си начин!
— Ако харесваш късокраки трътлести кобили, каквито са всички тук, може.
Фаун се намръщи подозрително, но реши, че той говори за Кловър, не за нея, и подмина забележката му.
Уит изви вежди и се изкиска.
— Май трябва да кажем на Кловър, че кобилата ти ще я превари в надбягването за бебе. Как само ми се иска да й видя физиономията.
„Мене май не ме включваш в надбягването за бебе!“, понечи да му се сопне Фаун, но пронизително изсвирване от другия край на нивата я спря. Баща им свали пръсти от устата си и посочи земята. Те безпогрешно разбраха значението на жеста, свиха рамене и отново клекнаха, за да продължат работата си.
Майката на Фаун, Кловър и леля Роупър донесоха обяда на нивата и всички насядаха под близките ябълки. Фаун събра в полата си окапалите червиви плодове и ги занесе на конете. Те веднага дойдоха и дървената ограда изпука, когато се притиснаха в нея, за да захапят ароматните плодове; плътните им бърни погъделичкаха дланите й. Обичаше да наблюдава как се движат челюстите им под гъвкавата кожа, докато доволно хрупат и въздишат, как едрите им кръгли ноздри се издуват и дълбоките кафяви очи премигват.