— Та той свири Лист като ангел — гласеше въодушевената препоръка на домакинята.
„Не ме е грижа, ако ще, да свири като вещица — мислено си каза Гроуби, — но съм готов да се обзаложа, че тоя човек хърка. Личи му само като го погледнеш. И ако го чуя да хърка през тия смешно тънки стени, ще стане някоя беля.“
Предположението се оказа вярно и белята стана.
Гроуби търпя хъркането в продължение на около две минути и половина, след което се промъкна по коридора и влезе в стаята на Спабинк. Вследствие на енергичните мерки, предприети от Гроуби, отпуснатата и закръглена фигура на сънения смаян музикант се понадигна, както бе килната на една страна като топящ се сладолед. Гроуби го посръга, за да го разбуди напълно, при което киселият самодоволен пианист здравата се ядоса и шляпна тираничния посетител по ръката. В следващия миг Спабинк едва не бе задушен от една плътно омотана около главата му калъфка за възглавница, която успешно заглуши воплите му, а пълната му облечена в пижама снага биде измъкната от леглото и пляскана, щипана, ритана и блъскана в стил свободна борба по целия път до плитката разлата вана, в чиито крайно неподходящи за целта дълбини Гроуби упорито се помъчи да удави музиканта. Известно време стаята тънеше в мрак: свещта на Гроуби бе съборена в началния етап на схватката и мъждукащата й светлина отначало не стигаше до мястото, където се разнасяха трясъци, плясъци, плющене, сподавени викове, гневно, почти маймунско бърборене и други шумове, издаващи сражението, което се водеше край бреговете на ваната. Няколко мига по-късно сцената на неравната битка бе ярко осветена от огнените езици, които обхванаха завесите и бързо плъзнаха по ламперията. огато сепнатите в съня си гости панически изскочиха на моравата, джорджианското крило на сградата вече бе изцяло обхванато от пламъците и бълваше мощни струи дим. След малко се появи Гроуби, мъкнейки полуудавения пианист навън, понеже току-що му бе хрумнало, че езерцето в дъното на градината предлага по-благоприятна възможност за удавяне. Свежият нощен въздух мигновено охлади яростта му и когато разбра, че останалите невинно го приветстват като героичен спасител на клетия Ленърд Спабинк и гръмко го хвалят, че е запазил самообладание и се е сетил да върже мокра кърпа около главата на пострадалия, за да не се задуши от дима, Гроуби прие спокойно аплодисментите и впоследствие описа с най-живи краски как е намерил музиканта заспал с преобърната свещ край пламтящото легло. Няколко дни по-късно, когато се съвзе частично от шока, предизвикан от среднощния побой и потапянето, Спабинк разказа случката от своя гледна точка, ала любезните съчувствени погледи и уклончивите коментари, с които бе посрещната историята му, ясно му дадоха да разбере, че хората са глухи за неговата версия. Все пак той отказа да присъства на церемонията по връчване на медала, присъден от Кралското дружество за спасяване на удавници.
Скоро след тези събития любимата маймунка на Гроуби стана жертва на болестта, която покосява толкова много представители на нейния вид, когато попаднат под влиянието на северния климат. Господарят й изглеждаше дълбоко покрусен от загубата и никога не си възвърна онази жизнерадостност, която бе добил в последно време. Понастоящем се тътри из моравата и зеленчуковата градина в компанията на костенурката, която полковник Джон му подари при последното си гостуване. Помен не е останал от предишното му оживление, а племенниците и племенничките му с право го споменават в разговорите си като „стария чичо Гроуби“.