— Вие сте прав, професоре — допълни Канис. — Войниците наистина забравиха за своя дълг.
— Аз ще ги заставя да си спомнят за него! — Арпах отвинти епруветката и изсипа върху дланта си няколко малки сини таблетки.
— Аз няма да спирам вашето внимание върху биологическите и химически обосновки на моите изследвания. Те са сложни и едва ли представляват за вас интерес. Важен е крайният резултат. Откритият от мене препарат по строго определен начин въздействува върху съзнанието на човека. Индивидът, който се намира под действието на препарата, бива обхванат от настойчивото желание да убива и разрушава.
— Вие го твърдите?
— Да, аз твърдя, че войникът, който е взел доза от моя препарат, ще тръгне сам в атака срещу противников полк. Ще тръгне, без да мисли за собствената си гибел, ще се хвърли на истинска, неминуема смърт и няма да се спре нито за миг.
— Дявол да го вземе! — възкликна Канис. — Би било отлично! А ако имахме такива войници — противникът ще падне на колене!
— Можете да считате, че вие ги имате, господин Канис. Тези войници ще бъдат по-храбри от легионерите на Рим, по-жестоки от воините на Агиля, по-страшни от конниците на Тамерлан. Те ще бъдат неуязвими за пропагандата — може цяла година всеки ден да внушава на войника отвращение към войната, страх пред възможната смърт и прочее глупости. Но час след като той вземе доза от препарата „Зет“, всичко като мъгла ще излети от него. Покажете му врага и той ще се хвърли в бой, който може да завърши само с гибелта на една от двете страни. Такава армия няма да знае какво е отстъпление, нито предаване в плен. Тези войници също не могат да бъдат взети в плен.
В стаята настъпи мълчание.
— Но… ако те откажат да гълтат вашите таблетки?
— Няма нужда да им се дава препарата непрекъснато. Два или три часа преди да започне боят, войникът трябва да глътне една доза, за да стане въплъщение на ужаса. Той няма да може да ви откаже. Таблетките, които вие сега виждате, са образец, удобен за демонстрация. Аз мога да изготвя препарата във вид на прах или разтвор. Той може да се смеси в хляба или консервите, които ядат войниците, да се сложи в кафето или ракията, която те пият, в цигарите, които те пушат.
— Имайте предвид, че аз съм хуманен човек. Как може да се отрази препаратът на здравето на войниците, ако те се ползуват от него нееднократно?
— Никак, господни Канис. Виждате ли, областта на мозъка, върху която най-вече въздействува моят препарат, има, общо взето, второстепенно значение. И малко разтърсване съвсем не й вреди. Аз вече трета година проверявам препарата върху себе си и мога да ви уверя, че моето здраве съвсем не се е влошило.
— Върху себе си? — учудено го прекъсна Канис.
— Какво чудно има тука? Истина е, че аз веднага обличам усмирителна риза, а икономката ми здраво ме завързва към леглото. Но моето съзнание продължава да работи.
„Манияк — помисли отново Канис, — но ако в неговите думи има макар частица от истина, играта си струва парите.“
— Тогава, професоре, аз бих искал да направим една малка проверка — каза той гласно.
— Готов съм винаги, ако искате, още сега. — Арпах поднесе на Канис епруветката с таблетките. — Една таблетка действува всичко половин час.
— Не, не, аз съвсем нямам намерение сам да гълтам от тази мръсотия. Кажете по-добре колко време ви трябва, за да приготвите порция от вашето изобретение за… да кажем, 200 души?
— Какво ще искате: таблетки, прах или разтвор? — осведоми се Арпах.
— Най-удобно ще бъде разтвор. В четвъртък сутринта при вас ще дойде доверен човек на Дилкап. Предайте му бутилките.
— Бутилки? — учудено попита Арпах.
— Е, това, в което ще го налеете. Повтарям ви: за двеста души!
— Това ще бъде стъкълце, голямо колкото шишенце за одеколон. Препаратът „Зет“ е удобен за превозване, господин Канис. Три капки разтвор, който няма вито вкус, нито цвят, нито миризма, в чаша кафе, вода или някаква друга течност е дозата за един човек. Тя трябва да се вземе приблизително един час преди времето, от което искаме да започне действието на препарата.
— Отлично.
— Господин Канис, надявам се, че вие няма да ми откажете една молба. Аз искам да присъствувам на този опит.
За миг Канис се замисли.
— Както искате, заповядайте. Ще бъде по-добре, ако вие сам видите неуспеха на своя препарат „Зет“ — шеговито отговори той.
Арпах се усмихна:
— Ние с вас ще станем свидетели на неговия триумф!