Това беше последното, което видя в своя живот капитанът.
Нито Канис, нито Дилкап, никой от придружаващите ги лица не видя началото на тая сцена. След думите на Летер те бавно тръгнаха към автомобила, стоящ зад павильона.
Когато прозвуча изстрелът, всички мигновено се обърнаха.
— Какво е това? — тревожно попита Канис.
Всичко по-нататък премина като на екрана на кино. Те видяха как здравият полицейски се хвърли към капитана, как с удара на палката го свали на земята и как около десет души полицаи се хвърлиха върху капитана, ожесточено тъпчейки го с крака. Схватката продължи няколко секунди, но това бе достатъчно, за да ги обхване животинското чувство за смъртна опасност.
Най-бързо от всички прецени обстановката Арпах.
— Това е бунт! — извика той, загубвайки своята почтителност и дърпайки Канис за ръкава. — Препарат „Зет“ действува!
Страшна мисъл като електрически ток прониза Канис.
— Ставай! — дрезгаво завика той на лежащия на тревата сержант. — Бързо машината! — и най-напред от всички се върна към павильона.
В тази минута полицейските се обърнаха към тях.
— Охо, бягат като зайци! — насмешливо извика някой.
— Удряй! — зарева Крандес и ги подгони.
— Удряй! — завика тълпата, хуквайки след него.
Преследваните имаха около 50 метра преднина, но те не можеха да се състезават в бягането с тренираните полицаи. Зверският рев и тропотът на десетки крака се чуваха все по-близо и по-близо… Канис чувствуваше, че последните му сили го напущат, когато бягащият до него Кер изведнъж се спря и като обърна назад дясната си ръка, изпразни в тълпата своя пистолет. Неизвестно защо, Канис реши, че опасността е минала. Той се спря, обърна се и видя на пет крачки от себе си полицаите, които диво крещяха и безумно размахваха своите палки.
В събота всички големи вестници съобщиха за скоропостижната смърт при изпълнение на служебните си обязаности на Грон Канис, вицепрезидент на компанията „Нова стомана“ и инспектора на полицията на фирмата Кер. За шофьора вестниците не споменаха нищо.