Видът на годеницата му, застанала до баща си, смекчи гнева му и той побърза да се присъедини към тях. Голямата зала също бе преустроена, благодарение на богатството на Найджъл Криспин. Вместо един висок стол, запазен обикновено за господаря на замъка, имаше четири. Всичките бяха покрити с дебели кожи за по-голямо удобство. Те заобикаляха ниска резбована маса, върху която бе поставен голям поднос с освежителни напитки. Наоколо бяха подредени други столове и дълги пейки — явно обитателите на замъка доста често се събираха в това помещение.
Огънят в огнището пращеше гостоприемно, разпръсвайки топлина. Въпреки че залата бе просторна, не бе студено и в най-отдалечените ъгли. Големите прозорци бяха закрити с дебели дървени капаци, които предпазваха от студа. По каменните стени висяха големи гоблени, които придаваха допълнителен уют на помещението.
Това бе зала, пригодена да приютява домочадието на замъка, но бе много по-разкошна и удобна, отколкото Улфрик бе виждал другаде. Сам кралят би завидял за стаята, каза си Улфрик, питайки се дали Джон е гостувал в Дънбър Касъл. Вероятно не, тъй като досега щеше да е намерил някаква причина, за да го конфискува.
На Улфрик не му се нравеше особено, че трябва да служи на един крал, когото никак не харесваше. Но и той разсъждаваше като останалите благородници. Крал Джон бе приятел на малцина от тях и враг на мнозина, но той все пак бе техен крал и те му се бяха заклели във вярност… поне докато станеше невъзможно повече да търпят тиранията му.
Найджъл пресрещна госта си и го поведе към огнището. Изглеждаше радостен да види Улфрик и изключително доволен от посещението му.
— Твоето пристигане зарадва и стопли сърцето ми, Улфрик. Най-после си тук, за да съединим семействата си. Баща ти ми прати известие, че ще дойдеш, но не те очаквахме толкова скоро, иначе щях да предупредя дъщеря си да се приготви. Но виждам, че двамата вече сте се срещнали.
Двамата мъже се приближиха до огнището, където се бе изправила красивата дама и неспокойно ги очакваше. Улфрик побърза да я дари с топла усмивка. Наведе се галантно и поднесе треперещата й ръка към устните си.
— Да, ние се срещнахме, милорд — рече той на Найджъл, но погледът му не се отделяше от младата жена. — Въпреки че все още не сме официално представени.
— Аз не съм вашата годеница, лорд Улфрик.
При тези думи лицето й пламна. Трябваше да му го каже по-рано, още докато бяха в гората. Но вродената й стеснителност, както и страхът, че може да избухне, й бяха попречили да заговори. Той бе едър мъж, а разгневените едри мъже я ужасяваха.
В момента гостът им изглеждаше много смутен и тя искрено съжаляваше за неудобството, което несъзнателно му бе причинила.
— Аз съм сестра й Джоун — побърза да добави младата жена.
Найджъл също се бе изчервил.
— Но ти си се срещнал с Милисънт, нали? Току-що влезе заедно с нея.
Улфрик се извърна към вратата. Влезе сам, като се изключи онова момче… Господи, не, моля те, не, това не би могло да бъде тя. Това означаваше, че през всичките тези години тя изобщо не се бе променила… това означаваше, че в крайна сметка щеше да има за съпруга дявол в женски образ, точно както се бе опасявал.
Глава 5
— Изведи я оттук, Джоун, и се погрижи поне веднъж да се облече прилично.
Това бе заповедта, която лорд Найджъл даде на дъщеря си — дъщерята, която Улфрик погрешно бе взел за своята годеница… преди няколко часа. Беше очевидно, че Милисънт Криспин няма никакво намерение да се връща в залата, независимо дали е облечена подобаващо или не. „Поне веднъж?“ Господи, нима това означаваше, че тази жена никога не се облича и не се държи като дама?
Улфрик не каза нищо, защото не искаше да обиди най-добрия приятел на баща си, но никак не му бе лесно да остане невъзмутим, когато вътрешно кипеше от гняв, че жената, за която ще бъде принуден да се ожени, не притежаваше и капчица женственост. Как е могъл този мъж да остави по-голямата си дъщеря, неговата наследница, да израсне толкова дива… и изобщо да не го е грижа!
Докато чакаха дамите, лорд Найджъл се опита да забавлява госта си с разкази за крал Ричард Лъвското сърце, на когото той се възхищаваше и в чиито многобройни войни бе участвал. Криспин бе възрастен рицар с белязано в многобройни битки лице. Беше с повече от пет години по-млад от бащата на Улфрик и явно е бил съвсем млад, когато двамата бяха взели участие в последния кръстоносен поход. Преди да потегли, Гай бе уредил брачните договори на двете си дъщери, но лорд Найджъл бе оставил само съпруга при заминаването си. Преди да се върне в Англия не бе имал деца.