След няколко напрегнати мига лордът най-сетне отговори на въпроса й, като преди това я изгледа свирепо.
— Ти трябваше да умреш, преди да се омъжиш. Съюзът между Криспин и Де Торп не биваше да се осъществява.
— Защото крал Джон е против него? Значи това е негов замисъл, а вие сте просто един слуга?
Не биваше да се опитва да го засегне. Думите й накараха Елъри да избухне в смях, който разгневи още повече Уолтър де Рогтън. Не успя да го прикрие, когато се обърна към Елъри. Омразата между двамата мъже бе съвсем очевидна. И въпреки това единият работеше за другия?
Уолтър де Рогтън преглътна яда си и отговори:
— Не, идеята беше моя, но получих одобрението на краля. Той щеше да препоръча дъщеря ми за съпруга на наследника на Шефърд.
— Но аз вече съм негова законна съпруга — изтъкна младата жена. — Закъснели сте.
— Не, не всичко е загубено, макар и да не стана така, както го бях замислил. Но младият Де Торп пак ще се нуждае от съпруга — след като ти умреш. А крал Джон може да прояви благосклонност и да препоръча дъщеря ми, особено като се има предвид, че след твоята смърт съюзът между Криспин и Шефърд вече няма да е толкова силен.
Тя поклати глава, неспособна да повярва на чутото. А и освен това нали крал Джон бе променил намеренията си…
— Заблуждавате се — възрази Милисънт. — Ще разберете, че крал Джон е оттеглил одобрението си от вашия план. Графът и моят баща потвърдиха клетвите си вярност към него и той безрезервно одобри брака ми. Изпрати свой пратеник да намери тези, които са били наети да ми сторят зло, за да им предаде заповедта му да престанат да ме преследват. Значи вие сте човекът, когото неговият пратеник още не е намерил?
— Лъжеш — озъби се Уолтър, но тя видя съмнението в очите му.
— И защо да го правя? А каква ще бъде реакцията на краля, когато научи, че сте отказали да изпълните заповедите му? Мислите ли, че ще ме преживеете с много? И за какво? Аз трябва да умра, за да може вашата дъщеря да се омъжи за Улфрик. Толкова ли е трудно да й намерите съпруг, че трябва да убивате за това?
Обидата й го засегна право в сърцето.
— Нещата са много по-дълбоки и сложни, жено. Ан трябваше да бъде моя. Изгубих цели месеци, за да я ухажвам. Богатството й трябваше да бъде мое. Но избраха Де Торп вместо мен.
— А, сега разбирам. Значи това е още един опит да се докопате до нечие чуждо богатство, след като не сте могли да си спечелите свое.
Тази обида му дойде твърде много. Той пристъпи към Милисънт и я удари през лицето. Тя го очакваше и съзнателно го бе предизвикала. Какво я интересуваше, след като Улфрик бе мъртъв? Каква жестока ирония на съдбата! Надменният благородник изобщо не подозираше, че разбойникът, нает да я убие, бе убил и мъжа, когото възнамеряваше да направи свой зет.
Щеше да му го каже, да го хвърли в лицето му, да му изкрещи, че всички отвратителни и гнусни неща, които бе замислил и извършил, са били напразни. Целият му план бе унищожен от един дебел клон. Щеше да му го каже, веднага щом успееше да преглътне заседналата в гърлото й буца, предизвикана от мисълта за гибелта на Улфрик.
Но не успя. Елъри, неизвестно защо, се оскърби от това, че благородникът я удари. Извъртя се рязко, удари го с опакото на ръката си — просто за удоволствие — сетне заби кинжала си дълбоко в корема му. Наистина е била права. Нито един мускул не трепна върху красивото му лице, докато убиваше.
Съучастниците му изглежда никак не останаха във възторг от действието му. Тъкмо обратното. Те скочиха на крака: единият — невярващ, а другият — ужасен.
— Да не си полудял? — изкрещяха в един глас и двамата.
— Едва ли — равнодушно отвърна Елъри, наведе се и избърса кинжала си в туниката на мъртвия, после го пъхна обратно в ботуша си.
— Но ти току-що уби нашия работодател!
— И благородник!
— Кой ще ни плати сега?
— Да, можеше поне да почакаш, докато ни плати.
— Елъри, той е благородник — промълви Нел. — Ще те преследват за това.
Убиецът я погледна и се засмя.
— И как някой ще узнае какво се е случило с това надменно копеле? Да не мислиш, че някой от присъстващите тук ще разкаже нещо?
Намекът бе толкова многозначителен, че ръцете на Милисънт се изпотиха от страх. Това означаваше, че възрастната двойка щеше да бъде убита. Както и самата тя. Приятелите му нямаше да кажат нищо и той бе сигурен в това, а и имаше добри основания да им вярва. Вероятно се страхуваха от него не по-малко от самата Милисънт.