— Да, обичах я, но не осъзнавах колко много, докато не си отиде. Брат ми Албърт, Бог да успокои душата му, тогава живееше с нас. Аз му поверих дъщерите си, за да се грижи за тях, но той самият беше вдовец и… изглежда е смятал за забавно момчешкото държание на Милисънт, така че не се е опитал да я вкара в правия път.
— Но, нали казахте, че сте били тук…
— Да, но рядко бивах трезвен, момчето ми — призна си Найджъл. — А и моите момичета често се разменяха — това бе тяхната игра. Така че, когато съм виждал Джоун, съм смятал, че е Милисънт, и не подозирах, че нещо не е на ред, докато, както вече ти казах, не стана прекалено късно. Когато най-после разбрах в какво се е превърнала Милисънт, тя вече бе поела по своя път и категорично отказа да се променя.
Улфрик едва забележимо се напрегна.
— Отказа?
— Да, тя е истински огън, моята Милисънт, не прилича на сестра си Джоун, която винаги е била тиха и покорна. Наследила е от майка си страстния си и избухлив нрав, както и смелостта си. Точно това бе една от причините, поради която не можех да проявя твърдост към нея. Страхувам се, че тя знае колко ми напомня на майка си и се възползва от слабостта ми.
Наистина не бе работа на бащата да възпитава и направлява дъщерите си, както би сторил със синовете си.
— Никой не би очаквал от вас лично да се занимавате с възпитанието й, но нима в дома ви не е имало дами, които да се погрижат за нея?
Найджъл поклати глава.
— След смъртта на съпругата ми, в замъка нямаше жени е достатъчно висок ранг, освен съпругите на рицарите ми, но нито една от тях не притежаваше достатъчно сила и твърдост, за да се справи с Милисънт. Когато най-после дойдох на себе си и осъзнах, че дъщеря ми не получава възпитанието, което би трябвало, аз я изпратих във Фулбрей Касъл с надеждата, че съпругата на лорд Хю ще я обуздае и ще направи от нея истинска дама. Но тогава вече бе твърде късно — от доста време Милисънт бе живяла както си иска, и след няколко години ми я изпратиха обратно с посланието, че цялата работа е безнадеждна. Опитали са всичко възможно, без да я нараняват сериозно, но по-меките наказания не са дали резултат.
Улфрик се питаше дали приятелят на баща му осъзнава, че описва една жена, която изобщо не бе подходяща за съпруга, че никой мъж със здрав разум не би пожелал да свърже съдбата си с подобно създание, което въобще не прилича на жена… Господи, точно това щеше да му помогне да се измъкне от този капан! Найджъл от своя страна ще трябва да се почувства задължен да го освободи от дадената дума и да развалят годежния договор. Нужно е само да му го каже.
— Благодаря ви за откровеността, лорд Найджъл, но след като се вземат предвид всички тези неща, смятате ли, че от дъщеря ви ще излезе добра съпруга?
За негово огромно разочарование Найджъл му се усмихна.
— Да, не се съмнявам в това. Тя обича децата и ще обича и съпруга си, просто някой трябва да заглади острите й ръбове и да я накара да разбере грешките в държанието си.
— Как бихте могли да сте сигурен в това?
— Защото точно това стана с майка й, а тя е нейна дъщеря. Казах, че съпругата ми притежаваше страстен дух. В интерес на истината не мога да скрия, че когато се запознахме, тя бе истинска фурия, пълна с гняв и гордост, със злостен език, който умееше да наранява дълбоко. Ала въпреки това любовта напълно я промени.
Улфрик едва се сдържа да не изсумти презрително.
— Вие предполагате, че тя ще ме обича. Ами ако не стане така?
Найджъл се ухили, което смути госта му още повече.
— Не виждам нищо у теб, което да не е наред — тъкмо обратното. Да не би да искаш да ми кажеш, че имаш трудности с жените? — Младият мъж се изчерви и лорд Криспин побърза да добави: — Не ми се вярва. И моята дъщеря не е по-различна от коя да е друга жена, само й трябва малко време, след като станеш център на живота й. Сигурен съм, че синът на Гай ще се грижи добре за по-голямата ми дъщеря, защото, ако приличаш на баща си, ти си напълно подходящ за нея.
Това сложи край на надеждите на Улфрик да накара Найджъл да развали уговорката. Щеше да бъде обвързан за цял живот с един дявол в женски образ, и то само защото бе син на баща си, а не някой груб и недодялан рицар, който биеше по-слабите, както правеха мнозина. Просто баща му го бе възпитал по друг начин.
Никак не му се нравеше идеята да бъде възпитател на собствената си съпруга, както явно се очертаваше. Част от горчивината и недоволството, които изпитваше, се прокрадваха в следващата му забележка, макар да се постара да запази спокоен тона си.
— Междувременно ще трябва някак си да се оправям с дъщеря ви, лорд Найджъл, докато тези промени се осъществят. Тя пренебрегва вашите заповеди. Какво ви кара да смятате, че ще се подчинява на моите?